Едуард Тотлебен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Murtasa (беседа | приноси)
+ de
+ картинка
Ред 1:
{{Биография инфо|
име= Едуард Иванович Тотлебен
| портрет= dotEduard_Totleben.pngjpg
| описание= инженер-генерал, граф
| наставка=
Ред 12:
'''[[генерал Тотлебен|Едуард Иванович Тотлебен]]''' е роден в семейството на дребен немски аристократ в [[Латвия]]. Завършва Главното инженерно училище в [[Санкт Петербург]] и постъпва в армията през [[1840]] г. През [[1847]]-[[1849]] г. участва в [[Кавказка война|Кавказката война]]. Назначен е през [[1851]] г. за началник на инженерите на Гвардейския и Гренадирските корпуси. По време на [[Кримска война|Кримската война]] служи в [[Дунавска армия|Дунавската армия]], където като помощник на ген. Шилдер организира транспортирането на войските на ген. М.Д. [[Горчаков]] през [[Дунав]]а. При обсадата на крепостта [[Силистра]], след раняването на Шилдер, обсадата възглавява Тотлебен. [[1854]]-[[1855]] г. служи в Кримската армия - герой на отбраната на [[Севастопол]], където строи фортификациите и спасява хиляди живота. През март [[1855]] г. е произведен в генерал-майор. [[1856]]-[[1858]] г. изучава [[инженерство]]то на [[Франция]], [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Германия]]. След завръщането си в [[Русия]] е назначен за директор на Инженерния департамент на Военното министерство.
 
Отличава се отново по време на [[Руско-турска война|Руско-турската война]] [[1877]]-[[1878]] г. като началник на отряда, който обсажда [[Плевен]]. През нощта на [[28 ноември]] [[1877]] г. турците се опитват да разбият обръча, но оставят на бойното поле 6 хил. убити, отстъпват и скоро капитулират. Тотлебен скромно забелязва: «Не аз победих Османа, а гладът». Командва след това Русенския отряд и след войната е главнокомандващ на цялата руска войска, останала в [[България]]. Награден е отново с високи ордени; през [[1879]] г. по случай 25 г. от бомбардировката на [[Севастопол]] получава титлата [[граф]] и става член на Държавния съвет, [[генерал-губернатор]] на [[Одеса]] и командващ войските на военния окръг. През [[1880]] г. Тотлебен е назначен за генерал-губернатор на Вилненски, Ковненски и Гродненски окръзи и командващ войските на Вилненския военен окръг. През [[1882]] г. заминава на лечение в [[Германия]], където умира. Останките му са погребани на Братското гробище в [[Севастопол]], при падналите защитници на града.
Командва след това Русенския отряд и цялата руска войска, останала след войната в [[България]]. Награден е отново с високи ордени; през [[1879]] г. по случай 25 г. от бомбардировката на [[Севастопол]] получава титлата [[граф]] и става член на Държавния съвет, [[генерал-губернатор]] на [[Одеса]] и командващ войските на военния окръг. През [[1880]] г. Тотлебен е назначен за генерал-губернатор на Вилненски, Ковненски и Гродненски окръзи и командващ войските на Вилненския военен окръг. През [[1882]] г. заминава на лечение в [[Германия]], където умира. Останките му са погребани на Братското гробище в [[Севастопол]], при падналите защитници на града.
Неговото име носи селището [[Тотлебен]] в община [[Пордим]], [[Плевен]]ска област.