'''VI Велико Народнонародно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико Народнонародно събрание]], заседавало от [[7 ноември]] [[1946]] година до [[21 октомври]] [[1949]] година. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[кмунизъм|комунистическия режим]] чрез т.нар. [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровска конституция]]. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 38-42}}</ref>
Изборите за VI Велико Народнонародно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 година. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[XXVI Обикновено Народнонародно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии - 99.<ref name="БДИ"/>
За председател на VI Велико Народнонародно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено Народнонародно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.
