Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
източник |
||
Ред 28:
На [[8 май]] 1997 г. Народното събрание приема '''Декларация за национално съгласие'''<ref>ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ, Обнародван, ДВ, бр. 38 от 13 май 1997 г.</ref>, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет. В края на годината ([[4 декември]] 1997 г.) Правителството приема Решение за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на [[18 март]] [[1998]] г.
== Войната в Югославия ==
На [[23 октомври]] 1998 г. Народното събрание приема Декларация по [[Косово]], с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството със Съюза в рамките на перспективата за членство. На [[25 март]] [[1999]] г. Народното събрание приема нова Декларация - относно изострянето на кризата в Косово, с която се подчертава, че потвърждава стратегическия избор на България за пълноправно членство в НАТО, посочва се, че страната няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия и се изразява солидарност с евроатлантическата общност.
На [[24 април]] 1999 г. българска делегация, ръководена от Президента на Република България Петър Стоянов, участва в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон. На България и останалите страни-кандидати е предложен План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan) и е обявена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (South East Europe Initiative)<ref>NATO Handbook Chapter 3 „NATO's South East Europe Initiative“</ref>.
На [[28 април]] 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила", която се състои в нанасяне на въздушни удари срещу Съюзна република [[Югославия]] с цел прекратяване действията на сръбските въоръжени сили срещу етническите албанци, живеещи в областта Косово от Република [[Сърбия]]. Няколко месеца по-късно – на [[21 юни]] 1999 г. България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през територията на България в рамките на операция "Joint Guardian", чиято цел е осигуряване сигурността на албанското население в Косово и поддържане на етническия мир в областта след приключването на операция "Съюзна сила".
== Страна-кандидат ==
През [[май]] [[2000]] г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО.
Line 51 ⟶ 57:
На [[29 май]] 2003 г. Народното събрание приема решение за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в [[Ирак]]. През август с.г. български пехотен батальон от 480 военнослужещи се разполага в [[Кербала]], Ирак, в рамките на полската зона на командване.
На [[18 март]] [[2004]] г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор<ref>Ратифициран със закон, приет от 39-oто НС на 18.03.2004 г. - ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г., в сила от 29.03.2004 г.</ref>, подписан за първи път от страните основатели на пакта на [[4 април]] [[1949]] г. във [[Вашингтон]], а на [[29 март]] 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон.
България е приета в НАТО на [[29 март]] [[2004]] г.
| |||