Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии

== Първи дипломатически стъпки ==

 

През [[август]] 1990 г. [[посланик]]ът на Република България в Кралство [[Белгия]] г-жа [[Леа Коен]] получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО. На 15 ноември 1990 г. се състои първото посещение на български външен министър [[Любен Гоцев]] в Главната квартира на НАТО.

 

== Обществен отзвук ==

 

На [[29 януари]] [[1997]] г. посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел прави новоизбрания президент на Република България [[Петър Стоянов]], който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори. На [[17 март]] 1997 г. Правителството приема '''Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз'''<ref>Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз, достъпна за прочит на www.mee.government.bg/integration/euroatl/BG-NATO-PGM.doc</ref>. Министерския съвет приема постановление, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на Генералния щаб на Българската армия и заместник-министри от всички заинтересувани министерства.

 

== Войната в Югославия ==

 

На [[23 октомври]] 1998 г. Народното събрание приема Декларация по [[Косово]], с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството със Съюза в рамките на перспективата за членство. На [[25 март]] [[1999]] г. Народното събрание приема нова Декларация - относно изострянето на кризата в Косово, с която се подчертава, че потвърждава стратегическия избор на България за пълноправно членство в НАТО, посочва се, че страната няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия и се изразява солидарност с евроатлантическата общност.

 

== Страна-кандидат ==

 

През [[май]] [[2000]] г. България се включва в създаването на Вилнюската група като процес на политическа солидарност и сътрудничество между страните-кандидатки за членство в НАТО.