Вътрешна западнокрайска революционна организация: Разлика между версии

'''Вътрешната западнопокрайненска революционна организация''' известна и като '''„Въртоп“''', съкратено '''ВЗРО''', е [[българи|българска]] революционна организация в [[западни покрайнини|Западните покрайнини]], в днешна [[Сърбия]], съществувала между [[1921]] и [[1941]] година{{източник|}}.

ВЗРО е основана в отговор на терора, на който е подложено българското население в Западните покрайнини и [[Поморавие]]то и въплъщава идеята за въоръжена борба за национално освобождение и присъединяване на областта към [[България]]. Когато репресиите на югославските власти достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от [[атентат]]и, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини и [[Поморавие]]то - [[Враня (град)|Враня]], [[Ниш]], [[Пирот]], [[Цариброд]], както и в столицата [[Белград]]. Географското название "Западни покрайнинни" възниква като последица от Ньойския договор. То засяга невинното население от Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско, което попада под сръбско господство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища. Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО "Въртоп"„Въртоп“. Още преди тази дата организацията се противопоставя на сърбите. През 1926 година активността на четите на Вътрешната организациа на западните покрайнини се разширява извънредно много. Като пръв помощник на революционното движение се изявява вестник, започнал да излиза от началото на годината.

Вестниците "Западно„Западно ехо"ехо“ и "Въртоп"„Въртоп“ извършват много полезна дейност, като изваждат на показ имената на предателите от покрайнините. Сред дейците на западнокраинската организация личат имената на [[Емануил Попдимитров]], [[Стилян Чилингиров ]], Нацко Илиев, Захари Янакиев - зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.

ВЗРО Въртоп организира редиза атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските жестокости. Известни са атентатите на Нишката и Белградката гара, през тридесетте години ВЗРО Въртоп придприема няколко успешни акции съвместно със ВМРО. Част от именато на извършилите тези погроми срещу белградските укопатори са Асен Северинкин, Наум Илиев от село Петърлаж[[Петърлаш]], Царибродско, Иван Тодоров Гьошев, бивш директор на Царибродската гимназия, [[Евтим Полски]], Георги Спанчевски, Андрейчо Манов, Милан Филипов, Добри Иванов, [[Йордан Чкатров]], Захари Янакиев от село Долна Лисина Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са: "Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмастят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам!"