Афанасий Селишчев: Разлика между версии

'''Афанасий Матвеевич Селишчев''' (на [[руски език{{lang-ru|руски]]: ''Афанасий Селищев''}}) е виден [[руснаци|руски]] [[лингвистика|езиковед]], специалист в областта на [[славянски езици|славянските езици]], и славянската, включително [[български език|българската]] [[диалект]]ология, член кореспондент на [[БАН]] и [[Руска академия на науките|РАН]].

Селишчев е един от най-големите руски слависти на 20 век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, върху славянските говори в [[Албания]] и българските в [[Македония (област)|Македония]], по балканистика, славянска палеография и топонимика. Селишчев смята македонските говори за част от [[български език|българския език]] и рязко критикува сърбизиращата концепция на [[Александър Белич]], но според Бернштейн и възразява, когато в България от неговите теории се правят поличитески изводи за принадлежност на територията.<ref>С. Б. Бернштейн. Зигзаги памяти, М., 2002, с. 228: «В предговора на преводача е написано, че Селишчев „един от най-авторитетните защитници на българските права над Македония“. Това предизвиква гнева на Афанасий Матвеевич… „Това е работа на българите и ние не трябва да се вмесваме в техните дела - казва Селишчев. Формирането на националното съзнание е сложен процес… това е дело на политиците, а не на учените“. Бернштейн дори твърди, че впоследствие в своя курс по славянска филология, изнесен в 1938 г., Селишчев упоменава македонския като отделен език и одобрява статията на Бернштейн за македонския език в Голямата съветска енциклопедия.</ref>. В издадените в 1968 година избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия.<ref>Селищев, А. М. Избранные труды, Москва 1968, с. 580—581</ref>. Селишчев е член на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] в София.

== Външни връзкипрепратки ==

{{сорткат|СОРТКАТ:Селишчев, Афанасий}}