Афанасий Селишчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Афанасий Матвеевич Селишчев''' (на [[руски език{{lang-ru|руски]]: ''Афанасий Селищев''}}) е виден [[руснаци|руски]] [[лингвистика|езиковед]], специалист в областта на [[славянски езици|славянските езици]], и славянската, включително [[български език|българската]] [[диалект]]ология, член кореспондент на [[БАН]] и [[Руска академия на науките|РАН]].
 
== Биография ==
Ред 16:
 
== Научни приноси ==
Селишчев е един от най-големите руски слависти на 20 век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, върху славянските говори в [[Албания]] и българските в [[Македония (област)|Македония]], по балканистика, славянска палеография и топонимика. Селишчев смята македонските говори за част от [[български език|българския език]] и рязко критикува сърбизиращата концепция на [[Александър Белич]], но според Бернштейн и възразява, когато в България от неговите теории се правят поличитески изводи за принадлежност на територията.<ref>С. Б. Бернштейн. Зигзаги памяти, М., 2002, с. 228: «В предговора на преводача е написано, че Селишчев „един от най-авторитетните защитници на българските права над Македония“. Това предизвиква гнева на Афанасий Матвеевич… „Това е работа на българите и ние не трябва да се вмесваме в техните дела - казва Селишчев. Формирането на националното съзнание е сложен процес… това е дело на политиците, а не на учените“. Бернштейн дори твърди, че впоследствие в своя курс по славянска филология, изнесен в 1938 г., Селишчев упоменава македонския като отделен език и одобрява статията на Бернштейн за македонския език в Голямата съветска енциклопедия.</ref>. В издадените в 1968 година избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия.<ref>Селищев, А. М. Избранные труды, Москва 1968, с. 580—581</ref>. Селишчев е член на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] в София.
 
Селишчев е автор на големия труд „Диалектологический очерк Сибири“ (выпуск 1, 1921), на социолингвистически трудове за промените в руския език след Октомврийската революция: „Язык революционной эпохи“ (1928; трудът бързо става полузабранен заради цитатите от Троцки, Каменев и други, преиздаден в 2003), „О языке современной деревни“ (1939). Посмъртно е издадена книгата „Старославянский язык“ в две части (1951—1952) — едно от най-добрите описания на езика на най-старите писмени паметници, имащо и стойност като учебник, преиздадено в 2001 и 2006 г.
Ред 41:
* Ашнин Ф. Д., [[Владимир Алпатов|Алпатов В. М.]]. „Дело славистов“: 30-е годы. Москва, Наследие, 1994.
 
== Външни връзкипрепратки ==
* [http://archive.libfl.ru/win/service/selischev.html Биография на сайта на Библиотеката за чуждустранни езици.]
 
* [http://archive.libfl.ru/win/service/selischev.html Биография на сайта на Библиотеката за чуждустранни езици]
 
{{Портал Македония}}
{{сорткат|СОРТКАТ:Селишчев, Афанасий}}
[[Категория:Руски учени]]
[[Категория:Езиковеди]]