Вараждин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gvm (беседа | приноси)
инфобокс за града
Gvm (беседа | приноси)
история
Ред 37:
|предходни имена =
|вид от =
|площ = 34.22 km2
|вид височина =
|височина на центъра = 173
Ред 71:
|add3 =
}}
'''Вараждин''' (на [[хърватски език|хърватски]]: ''Varaždin'', на [[ немски език |немски]]: ''Warasdin'', на [[унгарски език|унгарски ]]: ''Varasd'', на [[латински език|латински]]: Varasdinum) ) е [[град]] в Севернасевероизточна [[Хърватия]], главен град на [[Вараждинска жупания|Вараждинската жупания]]. Намира се на 81 км северно от [[Загреб]] на 173 [[метър|м]] надморска височина. Вараждин е с население от 49 075 жители (2001 г.). Разположен е в близост до река [[Драва]].
 
Градът е известен с [[барок]]овите си сгради, хранителни продукти, текстил и интернет технологии.
 
==История==
[[Картинка:Varazdin Stari grad2006.jpg|мини|дясно|250п|Старият град]]
Първото писмено сведение за населено място с името Вараждин е от 1181 година, когато унгарския крал [[Бела III]] споменава близко разположените термални извори - Вараждинске Топлице (''Varaždinske Toplice'') в официален документ.
 
Вараждин е обявен за свободен кралски град пред 1209 от унгарско-хърватския крал [[Андрей II]]. Градът става икономическия и военен център на северна Хърватия. Заради опасността от [[османска империя |османските турци]] и многобройните им атаки, Вараждин е изграден стратегически около старата крепост и придобива формата на класически средновековен воден замък или ''Wasserburg'' ( буквален превод от [[немски език | немски]]). В началото на 13-ти век [[Хоспиталиери|Рицарите Хоспиталиери]]( на [[хърватски език|хърватски]]: Ivanovci) пристигат в града и построяват църквата и манастир в околността.
 
В края на 14-ти век крепоста Вараждин преминава във владение на графовете от [[Целе]] ( днес град в [[Словения]]). През следващите няколко века градът е подчинен на различни владетели, най-влиятелните от които са хърватската династия [[Франкопан]] и немският маркграф [[Георг]] от [[Бранденбург]],построил кметството. През 16-ти век управител на Вараждин става [[Тома Бакач Ердоди]], който осъзнава важното географско разположение на града и наследниците му го владеят чак да 1925 година.
 
В 1756 хърватския бан (владетел) Франжо Надасди избира Вараждин за своя официална резиденция и тогава градът става столица на цяла Хърватия. В него заседава хърватския парламент, наречен ''Сабор'' и кралския хърватски съвет, създаден от [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза от Австрия]].
Периодите на [[Реформация]] и контра-реформация оказват голямо влияние върху развитието на Вараждин.
С пристигането на [[йезуити|йезуитите]] в града e основано училище, построени са много църкви и манастири в бароков стил . През 18-ти век тук се установяват няколко хърватски благороднически фамилии, а през 1756 Вараждин става административният център на Хърватската провинция в рамките на [[Унгария|Унгарското кралство]]. Но след пожара от 1776, когато голяма част от града е опожарена, [[Загреб]] го замества като административен център.
Към края на 19-ти век градът е напълно възстановен, продължавада се разраства, а занаятите и търговията процъфтяват. Създадени са театър, музикално училище, пожарна и завод за тухли и коприна.
 
През 20-ти век Вараждин става индустриалният център на североизточна Хърватия. Текстилният завод ''Tivar'' е построен през 1918. По време на хърватската война за независимост от [[Югославия]] през [[1991]] градът не преживява големи разрушения и не дава жертви, защото Югославската народна армия бързо се предава, оставяйки оръжия на стойност от над 600 милиона долара, които по-късно са дадени на новосъздадената Хърватска армия.
 
==Историческо наследство==
==Старият град на Вараждин==
===Църкви и манастири===
===Барокови дворци===
==Икономика==
==Транспорт==
==Побратимени градове==
==Известни граждани==
 
 
 
== Външни препратки ==
* [http://www.varazdin.hr/ Вараждин](хърватски)