Митрополит: Разлика между версии

На [[Осми вселенски събор|Осмия вселенски събор]] (869-870), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на [[4 март 870]] г. се учредява български църковен [[диоцез]], начело на който е поставен гръкът Георги, с титла "митрополит на [[Дръстър]]" (дн. [[Силистра]]) (870- ок. 886 г.), който обаче пребивавал постоянно не в своя епархийски център Дръстър, дн. Силистра, а в столицата Плиска, град от същата епархия), директно подчинен на [[Константинопол]]ската патриаршия. [[Българска православна църква|Българската църква]] е устроена по византийски модел и има тогава 7 митрополита: Дръстърска (първенствуващата епархия на България и собствена катедра на всебългарския архиепископ); [[Филипопол]]ска (дн. [[Пловдив]]); [[Бдин]]ска (дн. [[Видин]]); [[Средец]]ка (дн. [[София]]); Лихнидска (дн. [[Охрид]]); Моравска (дн. несъществуващ град по р. [[Морава]]) и Брегалнишка (дн. несъществуващ град при с. [[Козяк]], [[Щип]]ско). БъзприематВъзприемат се и други по-низши духовни санове: [[хартофилакс]], [[синкел]] и [[екзарх]]. През седемдесетте и осемдесетте години на IX в. в България са били учредени много други епархии (митрополии и епископии): [[Проват]]ска (дн. [[Провадия]]); [[Белград]]ска; Червенска (дн. село [[Червен (Област Русе)]]); [[Девол]]ска (дн. несъществуващ град в южна [[Албания]]) и др., а вероятно и Скопска; [[Велбъжд]]ска (дн. [[Кюстендил]]); Пелагонийска (Битолско-Прилепска); Нишка и др.