Разлика между версии на „Джон Дън“

По време и след образованието си Дън похарчва доста от значителното си наследство за жени, литература, забавления и пътувания. Знае се, че е посетил [[Европа|Континента]] и че се е бил заедно с втория граф на Есекс [[Робърт Девъро]] и сър [[Уолтър Ралей]] срещу испанците при [[КадизКадис]] (1596 г.), където испанците са победени и при Азорските острови (1597 г.), където е видял потопяването на испанския флагмански кораб ''Сан Фелипе'' и екипажа му. Според биографа му Айзък Уолтън, който публикува негова биография през 1640 г. Дън живее в [[Испания]] и [[Италия]], където наблюдава законите и обичаите и овладява езиците. На 25-годишна възраст изглежда добре подготвен за дипломатическата кариера, която изглежда е търсел. Назначен е за главен секретар на Лорда пазител на Големия печат, сър [[Томас Егертън]] и се установява в неговия лондонски дом, Йорк хаус, Стренд близо до двореца [[Уайтхол]], най-влиятелния обществен център в [[Англия]] за времето си. През следващите четири години се влюбва в 17-годишната племенница на Егертън Ана Мор и през [[1601]] г, тайно се женят противно на волята както на Егертън, така и на баща ѝ Джордж Мор, Офицер на [[Кулата на Лондон|Кулата]]. Това проваля кариерата му и му печели престой в затвора Флийт заедно със свещеника, които ги е венчал и свидетелят на венчавката. Дън е освободен, когато е доказано че бракът е валиден и скоро осигурява освобождаването и на другите двама. Според Уолтън, когато е написал на жена си, за да ѝ съобщи за загубата на поста си написал след името си: John Donne, Anne Donne, ''Undone'' (разорени). Едва през 1609 г. се помирява с тъста си и получава зестрата.

Най-ранните стихотворения на Дън показват отлично познаване на английското общество в съчетание с остра критика на проблемите му. Неговите ''Сатири'' се занимават с обикновени [[Елизабет I|Елизабетински]] теми като корупцията в правната система, посредствени поети и помпозни дворяни, но изпъкват благодарение на интелектуалната си изтънченост и поразителна образност. Неговите образи на болест, повръщано, тор и чума спомагат за създаването на силно сатиричен свят, населяван от всички шутове и мошеници на Англия. Третата му сатира обаче се занимава с проблема за истинната религия, въпрос от голямо значение за Дън. Той твърди, че е по-добре внимателно да се изследва собствената религиозна вяра, отколкото сляпо да се следва която и да е установена традиция, тъй като никой няма да бъде спасен на [[Страшен съд|Страшния съд]] твърдейки: "Хари„Хари или Мартин ме научи на това."“ През 1601 г. Дън публикува амбициозно, но незавършено стихотворение, ''Метемпсихоза'', сложно обяснение на природата на доброто и злото, проявени по време на последователните метаморфози на душата от растителния ѝ произход в [[Еденска градина|Еденската градина]] до днешното ѝ въплъщение в човечеството.

Ранната поезия на Дън е забележителна и с еротичната си тематика, особено в елегиите (той е първият писател използвал думата "секс"„секс“ в днешния и&#768; смисъл <ref>The Wordsworth Companion to Literature in English, 1992</ref>), в които използва неконвенционални метафори, като бълха ухапала (и по този начин съединила кръвта им) двама любовници отъждествена с женитбата. В Елегия XIX: ''На своята любовница отиваща в леглото'' той поетично съблича любовницата си и сравнява акта на галенето с изследването на Америка. В Елегия XVIII сравнява пролуката между гърдите на любовницата си с [[Хелеспонт]]а. Дън не публикува тези стихотворения макар да позволява широкото им обръщение в ръкописна форма. Стихотворенията вероятно са отправени към съпругата му.

Дън става кралски капелан (свещеник) към края на 1615 г. и преподавател по богословие в Линкълнс Ин през 1616 г. Съпругата му умира на 15 август 1617 г., пет дни след като ражда мъртвородено, тяхното дванадесето дете за седемнадесетгодишен брак. Дън дълбоко скърби за смъртта и&#768; и не се жени повторно, нещо необичайно за епохата, особено като се има предвид голямото семейство, за което трябва да се грижи. През 1618 г. получава докторат по богословие от Кеймбриджкия университет. По-късно през 1618 г. става личен свещеник на виконта на Донкастър, който е изпратен на посланичество в Германия, което цели да посредничи между католическия император и неговите [[протестантство|протестантски]] поданици от [[Бохемия]]. Дън се връща в Англия през 1620 г. През 1621 г. Дън става декан на [[катедралата Сейнт Полс|катедралата Сейнт Полс]], водещ (и добре платен) пост в Англиканската църква, който заема до смъртта си през 1631 г. През този период умира дъщеря му Луси на 18-годишна възраст. През 1623 г. най-възрастната му дъщеря Констанс се омъжва за 58-годишния актьор Едуард Алейн, станал известен с изобразяването на героите на [[Кристофър Марлоу]] още преди смъртта на драматурга. В края на ноември и началото на декември 1623 г, страда от почти фатална болест, която е или тиф или грип с последвала седемдневна треска. По време на възстановяването си пише редица размишления и молитви за здравето, болката и болестта, публикувани в книга през 1624 г. под заглавието ''Молитви при неочаквани случаи'', XVII-тата от които по-късно става известна за изразите "никога„никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб"теб“ и "никой„никой човек не е остров"остров“. През 1624 г. става викарий на Сейнт Дънстънс-ин-дъ-Уест, а след смъртта на крал Джеймс на [[27 март]] [[1625]] г. Дън чете проповед по случая пред новия крал [[Чарлс I]], комуто става кралски капелан. Печели си репутация като впечатляващ, красноречив проповедник и 160 от проповедите му са публикувани през 1640, 1649 и 1660 г. През февруари 1631 г. изнася известната си проповед ''Дуел със смъртта'' в двореца Уайтхол пред крал Чарлс, а последната му творба е ''Химн за Господ, моя Господ, в моята болест''. Умира на [[31 март]] [[1631]] г., вероятно от рак на стомаха. Джон Дън е погребан в катедралата Сейнт Полс, където му е издиганата паметна статуя (изработена по неговата рисунка в плаща си). Тя оцелява [[Големия пожар в Лондон |Големия пожар в Лондон]] ([[1666]] г.) и все още може да бъде видяна.

Стихотворението "Нощна„Нощна служба на деня на Св. Луси, най краткият ден в годината"годината“ е относно отчаянието на поета от смъртта на любим човек. В него Дън изразява чувство на пълно отрицание и безнадеждност. Вероятно е написано през 1627 г., когато умират графинята на Бедфорд, Луси и дъщеря му Луси Дън. През 1630 г. Дън пише завещанието си на деня на [[Света Лучия|Св. Луси]] (13 декември).

"Смърт„Смърт, не се гордей, макар да си наричана/могъща и ужасна, тъй като не си"си“. На първия петък от [[Велики пости|Великите пости]] през 1631 г. става от болничното си легло и изнася пред краля проповедта ''Дуел със смъртта'', описана по-късно като проповед на собственото му погребение. ''Дуел със смъртта'' описва живота като постоянно спускане към страданието и смъртта, но вижда надежда в спасението и безсмъртието чрез прегръщането на [[Бог]], [[Христос]] и [[Възкресение]]то.

Творбите на Дън са остроумни, използвайки парадокси, игри на думи и фини, но забележителни аналогии. Неговите произведения често са иронични и цинични, особено по отношение на любовта и човешките мотиви. Чести предмети на произведенията му са любовта (особено в ранния му период), смъртта (след смъртта на жена му) и религията. Поезията му представлява преминаване от класически форми към по-лична поезия. Дън е известен с поетичния си метър, който е структуриран с променливи и "назъбени"„назъбени“ ритми, които се доближават до разговорна реч (заради което по-класически настроения [[Бен Джонсън]] отбелязва: "Дън„Дън, за неспазването на акцента, заслужаваше обесване"обесване“).