Станислава Караиванова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 9:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Станислава Петрова Караиванова-Балканова''' е [[българи|българска]] просветна деятелка от късното [[Българско възраждане]] в [[Македония (област)|Македония]].
 
==Биография==
Родена е в град [[Сопот]], тогава в Османската империя, днес в България. Дъщеря е на прочутата учителка [[Неделя Петкова]]. В 1872 година става първата българска учителка в [[Битоля]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/np/np_3.html Неделя Петкова. Спомени. София, 1987. стр. 24.]</ref> Преподава в дома си първоначално на 102 момичета, които постепенно се увеличават. Привлича много от [[арумъни]]те в града да застанат на българска страна в спора с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Поради интриги на [[гъркомани]] в града се затваря училището и Станислава Караиванова се мести да преподава заедно с майка си в [[Охрид]]. Учителства също така във [[Воден]] (1870-1873), след това в [[Солун]] и в [[Крива паланка]] (1878).<ref>Албум-алманах „Македония“, София, 1931.</ref> По поръчение на Левски с майка си извезва знаме за БРЦК, а в 1876 година и знамето на [[Разловско въстание|Разловското въстание]].
 
След Освобожданието[[Освобождението]] работи като телеграфистка в [[Цариброд]].<ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.</ref>
 
== Бележки ==