Биоко: Разлика между версии

Биоко е остров в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]] и принадлежи на [[Екваториална Гвинея]]. Старото, колониално име на острова е Фернандо По, а по време на диктатурата на на [[Масие Нгуема Бийого]] е преименуван на Бийого, след падане на диктатурата през 1979г[[1979]]г. приема сегашното си име- Биоко. Сред племето [[Буби (племе)|Буби]] той е известен като Отчо.

Общата площ на острова е 2 017 квадратни километра. Дължината му от север-североизток е 70 км, а дължината от юг-югозапад е 32 км. Той е от вулканичен произход, с най-висок връх [[Пико Басиле]] – 3 012 м.

Островът е с население от 130 000 жители, повечето от които принадлежат към племето [[Буби (племе)|Буби]]. Останалата част са [[Фернандино]] (негри, върнали се от Америка), испанци и преселници от съседните държави [[Камерун]] и [[Сао Томе и Принсипе]].

Счита се, че племето [[Буби (племе)|Буби]], населяващо острова в момента, е произлязло от племената [[Банту]], обитавали острова през първото хилядолетие преди новата ера. През 1472г[[1472]]г. португалския изследовател [[Фернандо По]] открива острова, търсейки пътя към [[Индия]]. Нарекъл го Формоза Флора – Красиво Цвете, но през 1494г[[1494]]г. островът приема името на откривателя си. За разлика от другите острови в района Биоко има коренно население – [[Буби (племе)|Буби]], говорещи на собствен език от езиковата група на [[Банту]].

През 1642г[[1642]]г. холандската компания Източна Индия основава своя база за търговия с роби без съгласието на португалците. Временно тя става главната им база в [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]]. Португалците се завръщат отново през 1648г[[1648]]г. и заменят холандската фирма със своя, утвърдила се вече на съседния остров [[Кориско]]. Паралелно с това започва и формирането на ново царство на племето [[Буби (племе)|Буби]], което в следствие на тежкото поробване са принудени да изоставят крайбрежните райони и да се заселят към по-безопасните планински райони на острова.

През 1778г[[1778]]г. попртугалците преотстъпват острова, както и остров [[Аннобон]] и останалото крайбрежие на [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]], подписвайки [[договорът]] от [[Ел Пардо]], като в замяна получават територии в [[Южна Америка]]. [[Испания]] изпраща експедиция до острова, водена от [[Конде де Аргелехос]], която остава на острова 4 месеца. През 1778г[[1778]]г. [[Испания]] назначава [[губернатор]] на острова, който остава до 1780г[[1780]]г.

Местният цар Моломбо ([[1700]] – [[1760]]) е наследен от Лорите ([[1760]] – [[1810]]), Лопоа ([[1810]] – [[1842]]). От 1827г[[1827]]г. до 1843г[[1843]]г. Британия установява свои бази на острова в Порт Кларънс и Сан Карлос, борейки се с търговията с роби. През март 1843г[[1843]]г. [[Хуан Хосе Лерена]] изгонва британците от острова. Мадабита (1842 – 1860) и Сепоко (1860 – 1875) били месните управници. През този период на острова се заселват стотици негри, завърнали се от [[Куба]], както и десетки испански учени и политици.

От 1923г[[1923]]г. до 1930г[[1930]]г. [[ООН]] разследва миграциите между [[Либерия]] и испанската колония Фернандо По. Въпреки, че [[ООН]] концентрира вниманието си върху [[Либерия]], все пак разкрива злоупотреба с условията на труд на острова. В края на 19ти век икономиката се ориентира от производство на палмово масло, към [[какао|какаовите]] плантации. Зависимостта от емигрантски труд и повишаване на [[конкуренция|конкуренцията]] от страна на европейците е резултат на икономическа криза в първите години на 20ти век. Последиците от нея са задържане на продукцията, както и неплащане на работниците. Все пак разследването на [[ООН]] е с цел да опазят либерийският труд на африканския континент, а не опит за облекчаване на неговите злоупотреби.

Островът е бил използван като база за полети по време на гражданската война в [[Нигерия]].

[[Малабо]] е столица на [[Екваториална Гвинея]] и най-голям град на острова. Островът е обхванат от влажни екваториални гори. Западно от столицата се произвежда природен газ за корабоплаване. Има добре развита транспортна инфраструктура.

Първите марки са издадени през 1868г[[1868]]г. от испанските колониални власти в столицата Санта Изабел ([[Малабо]]).