Повест: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 87.121.57.157 (б.), към версия на SieBot |
||
Ред 1:
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на [[хроника]] в [[българска литература|българската]] и [[руска литература|руската литература]] под влияние на старинното [[повествование]] (например ''„Повест за кръстното дърво“'', ''„Повест за Акир Премъдри“'').<ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref>
Ред 5:
Въпреки че основоположници на повестта са [[Франция|френски]] писатели от края на [[18 век|18]] — началото на [[19 век]], като [[Оноре дьо Балзак]] и [[Бернарден дьо Сен-Пиер]], бурно развитие този епичен вид претърпява в [[Русия]]. Майстори на повестта са писатели като [[Александър Пушкин]] (''„Капитанската дъщеря“''), [[Антон Чехов]] (''„Степ“''), [[Иван Тургенев]] (''„Пролетни води“''), [[Лев Толстой]] (''„Казаци“''), [[Николай Гогол]] (''„Тарас Булба“'').
Първата оригинална [[България|българска
* [[Любен Каравелов]] — ''„Маминото детенце“, „Българи от старо време“''
* [[Иван Вазов]] — ''„[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, „[[Хаджи Ахил]]“, „[[Митрофан и Дормидолски]]“''
* [[Елин Пелин]] — ''„[[Гераците]]“''
* [[Йордан Йовков]] — ''„Жетварят“''
* [[Георги Караславов]] - ''„Селкор“''.
== Вижте също ==
* [[Новела]]
== Източници ==
<div class="references-small"><references /></div>
|