Козарника (община Димово): Разлика между версии

(кат)
От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно.
 
Пещерата е обитавана е през [[среден палеолит|средния палеолит]], но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит [[зъб]] на представител на рода ''[[Homo]]'', може би ''[[Homo erectus]]''. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в [[Европа]].
 
Силни спорове предизвиква и друга находка от [[ранен палеолит|раннопалеолитните]] пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при ''[[Homo sapiens]]'' преди 50 хиляди години.
Анонимен потребител