Разлика между версии на „Захароза“

337 байта изтрити ,  преди 11 години
редакция без резюме
м (Робот Добавяне: vi:Sucroza)
Както глюкозата така и захарозата взаимодействат с прясно приготвен меден дихидроксид при обикновена температура, като се получава прозрачен тъмносин разтвор - качествена реакция за многовалентен алкохол със съседни (вицинални) хидроксилни групи.
С амонячен разтвор на дисребърен оксид и с Фелингов реактив захарозата не реагира. Следователно, за разлика от глюкозата, в молекулата на захарозата няма свободна алдехидна група - т.е. тя не е редуктивна захар. Ако обаче се вари предварително воден разтвор на захароза в присъствие на минерална киселина (солна или сярна) , която действа каталитично, разтворът проявява редукционни свойства. Причината е, че при тези условия захарозата се хидролизира до глюкоза и фруктоза, които са добри редуктори:
 
 
От тук може да се направи извода, че молекулата на захарозата може да се разгледа като получена от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза, свързани чрез отделяне на молекула вода между тях. Доказано е, че водата се отделя от гликозидните хидроксилни групи на глюкозата и фруктозата, които участват с пръстенните си форми:
 
 
Доказано е, че в молекулата на захарозата глюкозният остатък е -форма, а фруктозният - -форма. Това добре се вижда и в перспективната формула на захарозата:
 
 
От проекционната и перспективната формули на захарозата се вижда, че шестатомният пръстен на глюкозата е запазен, докато този на фруктозата е петатомен. След хидролиза последният изомеризира и се превръща в шестатомен, който е характерен за свободната фруктоза.
Анонимен потребител