Разлика между версии на „Франсоа Вател“

13 байта изтрити ,  преди 11 години
==Жизнен път==
 
Франсоа Вател се ражда в [[Париж]] в семейството на майстор на [[покрив]]и. През [[1646]] младият човек е на възраст 15 години и вместо да следва стъпките на баща, той предпочита по препоръка на брат си да стане чирак-сладкар във фирмата за кетъринг на ЖеанЖан ХеверарЕвьорар (Jehan Heverard), където работи 7 години.
 
[[Image:Le chateau de Vaux le Vicomte.jpg|thumb|right|300px|Vaux-le-Vicomte]]
През [[1653]] на възраст 22 г., той е бил нает като помощник-готвач в замъкът Во льо ВикомтВиконт (château de Vaux-le-Vicomte) (тогава в процес на изграждане) на икономътиконома на виконт и маркиз [[Никола Фуке]] (Nicolas Fouquet) (новоназначеният началник на финансите от министър-председателя и кардинал [[Мазарини]], регент на [[Луи XIV]], тогава на възраст от 15 г.). Качествата на Вател способстват да бъде назначен скоро и за управител на домакинството (maître d'hôtel) на Фуке.
 
[[Картинка:LouisXIV-Bernini.jpg|left|мини|Бюст на Луи XIV]]
През [[1661]] г., на [[17 август]], Никола Фуке бил домакин на дворътдвора на крал Луи XIV, тогава 23 годишен, и на кралицата-майка [[Ана Австрийска]], които били гости по повод откривнетооткриването на замъкътзамъка Во льо Виконт. Вател бил едновременно и ръководител на протокола, и иконом по организиране на празненството. Предлаганото меню било огромно и с множество деликатеси - фазани, яребици, пъдпъдъци. В ястията на благородниците имало злато, а за останалата част от двора пари. 84 цигуларяцигулари изпълнявали музиката на [[Жан-Батист Люли]] (Jean-Baptiste Lully). [[Молиер]] и Люли били написали специално по повода комедия-балет. Десертът бил създаден от Вател пухкав сметанов крем с вкус на ванилия. Фонтани и фойерверки допълвали изживяването.
 
[[Image:Portrait Nicolas Fouquet.jpg|right|thumb|Никола Фуке]]
Честта и гордостта на Луи XIV, който все още бил в застой от финансови затруднения, билбили дълбоко наранени от целия разкош и великолепие на тържествата, коятокоито надхвърляли тези на неговия двор (намиращ по онова време в замъка [[Фонтенбло]], тъй като се строял двореца навъв [[Версай]]). На краля се наложило златото от ястията да бъде претопено за да се справи със значителните си разходи по [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. След фойерверките над замъка, кралят отказва стаята предложена му от домакина и се връща във Фонтенбло на 20 км разстояние от там.
 
На [[5 септември]] същата година Фуке е арестуван по време на заседание в [[Нант]]. След това е внимателно заменен с [[Жан-Батист Колбер]].
 
Чува се, че кралят иска да използва персоналътперсонала на замъка Во льо Виконт за новиятновия си дворец във [[Версай]]. Тъй като Вател не желае да работи там, избягва в [[Англия]]. По-късно в [[Холандия]] се среща с приятелят си Гурвил (Gourville), който му предлага работа при [[Конде|Луи II дьо Бурбон, принц дьо Конде]] в замъка Шантийи (Château de Chantilly) на 40 км. от Париж.
 
През [[1663]] Франсоа Вател постъпва на работа като управител на кухнята на замъка. Той отговарял за организацията на доставките и приготовлението на храната. По това време той преименува сметановият крем Во льо Виконт в Шантийи.
 
[[Image:Chateau de Chantilly.jpg|thumb|right|300px|Château de Chantilly]]
Крал Луи XIV и принцът на Конде били в обтегнати отношения, тъй като в първата [[Фронда]] (въстание срещу френското правителство) отначало силно подкрепял кралската власт, но впоследствие се оказал неин отявлен противник. След няколко години основни ремонти по замъка, на [[21 април]] [[1671]] крал Луи XIV, 20 години след Фрондата, посещава замъка на принца на Конде, за да се обсъди евентуалната [[Холандска война|Френско-Холандска война]] (състояла се впоследствие през [[1672]]–[[1678]]), от която принцът щял да извлече съществена облага, тъй като бил забележителен военачалник и поддържал собствена армия - една от най-силните в страната. Впечатлението от гостуването било особено важно за принц дьо Конде, тъй като той искал от краля голяма сума и се опитвал да спечели благоразположението му, за което способствали и усилията на Вател. В същото време с гостоприемството си искал да отвърне за оказаната благодат и прошка. Кралят водел със себе си целият двор от 3000 души (600 придворни и множество слуги). Съдбата на дома на Конде до голяма степен зависел от успеха на тържествата и принца стоварил цялата тежест на този успех на неговият иконом Вател. Срокът, за който той трябвало да подготви всичко, бил само 15 дни.
 
[[Картинка:Grand-conde.jpg|thumb|200px|ляво|Портрет на Конде от Давид Тениер Млади]]
Гостуването траелотраяло три дни и три нощи (четвъртък вечер до събота вечер). Разкошните банкети стрували 50 000 сребърни екю [http://en.wikipedia.org/wiki/%C3%89cu] - преизчислено спрямо покупателната способност към [[2006]] г. това се равнява на сума над 500 000 [[евро]]. Във всичко Вател демонстрирал краен перфекционизъм. В задълженията му влизало освен подготовката на ястията, и организирането на кралските забавления по време на храненията. Обедите и вечерите били съпроводени от театрални и музикални представления, на фона да пищни декори. Последният ден от посещението на краля, [[24 април]] [[1671]], билобил отреденоотреден за банкет, посветен на морската митология, рибата и ракообразните. Вател бил на крак още в 4 ч. сутринта, очаквайки доставки, но предишната нощ имало буря и на сутринта рибарите му донесли едва няколко риби (морето отстояло на 200 км. от замъка). Били изпратени хора до всички пристанища, но времето напредвало, а така и нищо не идвало. Вател бил под много голямо психическо напрежение, още повече че последните дни почти не бил спал. Той заявил на първиятпървия си помощник Гурвил (същиятсъщия който му предложил тази работа): "Господине, аз няма да оцелея от този срам. Имам чест и репутациятарепутация за губене". След това без излишна суетня се затворил в стаята си, укрепил меча си на вратата и се пронизал три пъти, двата удара не били несмъртоноснисмъртоносни, но третият го пронизал фатално (той бил на 40 години). В това време коли с риба започнали да идват от всички краища. Започнали да търсят Вател и да хлопат по вратата му. След като не им се отворило, те я разбили и намерили главния готвач удавен в собствената си кръв. В този момент се завтекъл и принцът на Конде, обзет от отчаяние. Принцът съобщил на краля за кончината на управителя, който от своя страна изразил съжаление, за цялото неудобство, което било създадено от визитата му, като упрекнал домакина си за тези свръхусилия и заръчал повече да не прави подобни неща - уви, твърде късно за Вател. Всички похвалили трудът му и изразили възхищение от смелостта на постъпката му. Гурвил довършил мероприятията по банкета и гостите останали много доволни.
 
==Литературни извори==
Анонимен потребител