Камий Писаро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
'''Младият художник'''
Най-сетне на Камий се удава да убеди баща си да го подкрепи в решението му да се отдаде на рисуването.
През [[1855]] г. окончателно се установява във [[Франция]]. Тук има възможност да разгледа близо пет хиляди платна от Световното изложение, сред тях творби на [[Еужен Дьолакроа]], [[Камий Коро]] , [[Жан Огюст Доминик Енгр]]. Писаро става ученик на [[Антон Мелби]], брат на Фриц Мелби и на Камий Коро, когото много уважава.Под натиска на баща си взема уроци в Академията по изящни изкуства, но догматизмът там не му допада,а също и в частната "Академия" на Сюис. Тук се запознава с [[Клод Моне]] и [[Пиер-Огюст Реноар]].
постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж,където негов съученик е [[Камий Коро]]. Учи и в частната "Академия" на Сюис. Тук се запознава с [[Клод Моне]] и [[Пиер-Огюст Реноар]]. Основните сюжети на неговите произведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж. В 1859 и 1860 г. излага в официалния [[Салон]]. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "[[Салон на отхвърлените]]". При избухването на [[Френско-Пруска война|Френско-Пруската война]] ([[1870]] г.) заминава за [[Англия]]. В [[Лондон]] Писаро се запознава с търговеца на картини [[Дюран-Рюел]], изиграл немаловажна роля в утвърждаването на импресионизма. Тук художникът изучава [[пейзаж]]ите на [[Джоузеф Търнър]] и [[Джон Констабъл]]. Връщайки се във Франция след края на войната ([[1871]]), заварва домът си в [[Лувисиен]] разорен от квартирувалите там пруски войници. Стотици платна на художника са унищожени. ▼
По това време се слага началото на приятелството му с много млади художници и честите им сбирки в парижките кафенета, където разискват за реализма и рисуването на открито.Самият Писаро започва да рисува в горите, северно от Париж. Една от тези картини, "Пейзаж край Монморанси" е приета за Салона на художниците през 1858г., но не прави впечатление. Основните сюжети на неговите призведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж.
През 1857г.родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом. През 1859г. като прислужница в къщата постъпва Жюли Вали, в която Камий се влюбва. Когато момичето забременява, Камий взема мъжественото решение да остане с нея, дори и без брак и против волята на родителите си. Това още повече усложнява отношенията му с майка му, която не може да приеме, че е избрал живописта за своя професия.
▲
В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, [[Овер сюр Оаз]] и [[Понтуаз]] заедно с приятеля си [[Пол Сезан]]. През 1874 г. участва в ''Първата изложба на импресионистите''. Той е едиственият голям импресионист участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги [[Пол Гоген]], [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в [[поантилизъм|поантилистичният]] стил на Сьора. В последствие отчита тава като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Подържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и [[Едгар Дега]]. В отношенията му с последния има пириод на отчуждаване. Причината е "[[Афера Драйфус|Аферата Драйфус]]", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава.
| |||