Архетип: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Pagemaster (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Архетип''' (от [[гръцки]] ὰρχέτῦπος, означаващо модел, пример) в [[психология]]та е модел на обект, личност или начин на поведение. Понякога терминът се използва със значението на [[стереотип]], а в други ситуации може да означава аналогична гледна точка.
== История на понятието ==
Понятието е въведено в [[психология|психологията]] и културологията от [[Карл Юнг|Карл Густав Юнг]] – създател на [[Аналитична психология|аналитичната психология]]. [[Зигмунд Фройд]] говори за 2 нива на психиката – [[съзнание]] и подсъзнание, а Карл Юнг – за
== Архетипа в Аналитичната психология ==
Архетипите са генетично заложени в струтурите на човешкия мозък. Те се проявяват по време на сънища, по време на екстатични състояния и по време на творческа дейност. Когато се активира колективното несъзнавано, човек вече не е на себе си, той говори с много гласове, защото извлича опита, натрупан през вековете. Архетипите биват наричани примордиални. Андрогенизъм – архетип, старогръцката митология – мъжко / женско. Два от архетипите на Юнг са [[Анима]] и [[Анимус]]. Ролята на архетипите в изкуството – чрез тях по най-елегантен начин индивидуално личното се съчетава с универсалното. Архетипите се делят на 2 групи: архетипни образи и архетипни мотиви. Най-популярните архетипни образи са: на учителя – мъдрост, в преклонна възраст, архетип на духа, който следва предшестващия смисъл; на героя – храбър, винаги побеждава злото, алтроизъм, благородство; на [[Хитрец (архетип)|хитреца]]; на злодея; на чудовището; на световното дърво; на Земята като майка.▼
Световното дърво – космическо дърво – дъб. Свързано е със символиката на пространството. Ключови опозиции – център-периферия.▼
3 нива – Хтоничен – корените - мъртвите, сенките, змей, с отрицателен знак.▼
Ураничен – короната – боговете, сакрално пространство, вечност, дух, чистота, светлина, съвършенство, птица.▼
Земният свят е амбивалентен, с два знака – отрицателен и положителен.▼
Йерогамия – проява на свещеното; свещен брак. Архетипът земята като майка се свързва с представата за вечно раждаща утроба; представата за лоно, завръщането, което се свързва с идеята за прераждането, с представата за вечност, поради способността й да се обновява.▼
Земята = Жената▼
2 мотива, заради които дървото бива сакрализирано – расте нагоре и регенерира.▼
Обърнатото дърво – човекът е обърнато дърво.▼
== Архетипни мотиви ==▼
'''Магическия полет''' – напускат по своя воля тялото и обитават трите свята. Шаманът става равен на боговете и духовете.▼
Бягство във вертикална посока. Полет -> интелигентност, разбирането на тайните неща или на метафизическите истини. ▼
'''Мотивът за инициацията''' – представата за посветителен обред, посветителски смисъл на страданието с идеята за съзряване. Свързан е с няколко етапа:▼
Първи етап – откъсване от дома – ключов образ е пътя.▼
Втори – преминаване в нова обществена група▼
Трети – придобиване на нов тип знания ▼
Четвърти – придобиване на нова идентичност ▼
Инициацията – свързана с идеята за символичната смърт и новото раждане. Гората, степта, джунглата са враждебни пространства. ▼
'''Мотивът за жертвоприношението'''▼
Хората с митологична нагласа на съзнанието осмислят всичко в неговата взаимна обвързаност – сътворението може да стане само от живо и пренесено в жертва същество. В това вярване е въплътена идеята, че животът може да възникне само от друга форма на живот, т.е. насилствената смърт в този контекст е съзидателна, жертвоприношението е само пренасяне на енергия или трансформиране на енергия. ▼
'''Мотивът за носталгията по изгубения рай''' – свързан с темата за падението на човека и прогонването му от рая, с чувството за
'''Автохтония''' – мистично изживяване на коренячеството, дълбокото чувство, че сме изплували от пръстта, че сме заредени със сила, която струи от земята.▼
Мотивът стълба към небето – идеалният символ за прехода от един начин на съществуване към друг. Свързва се с идеята за преображение по посока съвършенство, смяна на културното и на
'''Митът за вечното завръщане''' – свързан е с повторение на определени парадигми, проявяващи се в обреди. Чрез образите човек унищожава профанното, битовото време и се проектира в митичното време. ▼
В културната памет властва една схема на противоположностите, които изграждат архетипите и които се интерпретират от литературата. ▼
Ляво – женско, природа, [[мистицизъм]], сянка, интуитивност.▼
Дясно – мъжко, история, [[разум]], мрак, рационалност.▼
„Всеки творец е една двойственост или синтез от парадоксални свойства. От една страна, той е индивид, но от друга – лишен от индивидуалност творчески процес. Изкуството му е вродено като нагон, който го обзема и превръща в инструмент. Като личност, той може да има и нрави и воля, и собствени стремежи. Като творец, обаче, той е човек в по-висок смисъл, личност в повече, колективен човек, носител и ваятел на неосъзнато дейната душа на човечеството”. К. Юнг▼
[[Категория:Психология]]
Line 36 ⟶ 82:
[[uk:Архетипи]]
[[zh:原型]]
▲Понятието е въведено в психологията и културологията от Карл Густав Юнг – създател на аналитичната психология. Зигмунд Фройд говори за 2 нива на психиката – съзнание и подсъзнание, а Карл Юнг – за 4: съзнание; подсъзнание, лично несъзнавано; колективно несъзнавано. Последният пласт съхранява универсални културни представи, архаични представи. Те принадлежат на цялото човечество и имат колективна природа. Именно този колективен основен образ той нарича архетип – „нещо ясно изразено, точно определен порядък с архаичен характер, както по форма, така и по смисъл. Архетипът съдържа митологични мотиви.” К. Юнг
▲Ролята на архетипите в изкуството – чрез тях по най-елегантен начин индивидуално личното се съчетава с универсалното. Архетипите се делят на 2 групи: архетипни образи и архетипни мотиви. Най-популярните архетипни образи са: на учителя – мъдрост, в преклонна възраст, архетип на духа, който следва предшестващия смисъл; на героя – храбър, винаги побеждава злото, алтроизъм, благородство; на [[Хитрец (архетип)|хитреца]]; на злодея; на чудовището; на световното дърво; на Земята като майка.
▲Световното дърво – космическо дърво – дъб. Свързано е със символиката на пространството. Ключови опозиции – център-периферия.
▲3 нива – Хтоничен – корените - мъртвите, сенките, змей, с отрицателен знак.
▲Ураничен – короната – боговете, сакрално пространство, вечност, дух, чистота, светлина, съвършенство, птица.
▲Земният свят е амбивалентен, с два знака – отрицателен и положителен.
▲Йерогамия – проява на свещеното; свещен брак. Архетипът земята като майка се свързва с представата за вечно раждаща утроба; представата за лоно, завръщането, което се свързва с идеята за прераждането, с представата за вечност, поради способността й да се обновява.
▲Земята = Жената
▲2 мотива, заради които дървото бива сакрализирано – расте нагоре и регенерира.
▲Обърнатото дърво – човекът е обърнато дърво.
▲Архетипни мотиви
▲Магическия полет – напускат по своя воля тялото и обитават трите свята. Шаманът става равен на боговете и духовете.
▲Бягство във вертикална посока. Полет -> интелигентност, разбирането на тайните неща или на метафизическите истини.
▲1) Промяна на екзестенциалното ниво.
▲2) Свързва се с идеята за освобождение, със стремежа към съвършенство, към сакралност.
▲Мотивът за инициацията – представата за посветителен обред, посветителски смисъл на страданието с идеята за съзряване. Свързан е с няколко етапа:
▲Първи етап – откъсване от дома – ключов образ е пътя.
▲Втори – преминаване в нова обществена група
▲Трети – придобиване на нов тип знания
▲Четвърти – придобиване на нова идентичност
▲Инициацията – свързана с идеята за символичната смърт и новото раждане. Гората, степта, джунглата са враждебни пространства.
▲Мотивът за жертвоприношението
▲Хората с митологична нагласа на съзнанието осмислят всичко в неговата взаимна обвързаност – сътворението може да стане само от живо и пренесено в жертва същество. В това вярване е въплътена идеята, че животът може да възникне само от друга форма на живот, т.е. насилствената смърт в този контекст е съзидателна, жертвоприношението е само пренасяне на енергия или трансформиране на енергия.
▲Мотивът за носталгията по изгубения рай – свързан с темата за падението на човека и прогонването му от рая, с чувството за екзестенциална самота и богоизоставеност. Раят има пространствени и времеви характеристики, които се свързват с бащиния дом и детството, т.е. архетипът е свързан с чувството за блаженство, цялостност, духовна чистота, невинност, безсмъртие, непосредственост и свобода.
▲Автохтония – мистично изживяване на коренячеството, дълбокото чувство, че сме изплували от пръстта, че сме заредени със сила, която струи от земята.
▲Мотивът стълба към небето – идеалният символ за прехода от един начин на съществуване към друг. Свързва се с идеята за преображение по посока съвършенство, смяна на културното и на екзестенциалното ниво.
▲Митът за вечното завръщане – свързан е с повторение на определени парадигми, проявяващи се в обреди. Чрез образите човек унищожава профанното, битовото време и се проектира в митичното време.
▲В културната памет властва една схема на противоположностите, които изграждат архетипите и които се интерпретират от литературата.
▲Ляво – женско, природа, мистицизъм, сянка, интуитивност.
▲Дясно – мъжко, история, разум, мрак, рационалност.
▲„Всеки творец е една двойственост или синтез от парадоксални свойства. От една страна, той е индивид, но от друга – лишен от индивидуалност творчески процес. Изкуството му е вродено като нагон, който го обзема и превръща в инструмент. Като личност, той може да има и нрави и воля, и собствени стремежи. Като творец, обаче, той е човек в по-висок смисъл, личност в повече, колективен човек, носител и ваятел на неосъзнато дейната душа на човечеството”. К. Юнг
| |||