Разлика между версии на „Анекдот“

м
редакция без резюме
(разширяване на МЕП)
м
* „Преди да свърша, нека ви разкажа и следующия ''анекдот'', който ще ви даде едно ясно понятие за доколко Европейците знаят за нас Българите. В железницата аз са запознах с един Англичанин, католишкий поп. Като ма гледаше, че аз нося фес, а не шапка, той полюбопитства да узнае от каква съм народност, etc.“<ref>[http://liternet.bg/publish8/egetova/pytepisyt.htm Стефан Панаретов, пътепис от края на XIX век]</ref>
 
* „Нека най-напред уточня, а после ще Ви разкажа един ''анекдот''. Уточнението: до 19–годишна възраст никога не бях напускал предградието на [[Алжир (град)|Алжир]] — Ел Биар. Въобще не познавах “метрополията”. Анекдотът: през 1996 г. Парламентът на писателите, чийто съсъздател и вицепрезидент съм, посвети в Страсбург едно от първите си заседания на Алжир. Преди началото на дебатите ораторите се събраха в една зала. До мене се озова една млада алжирка. “Да не би да сте живели в Алжир, на улица Орел–дьо–Паладин?”, etc.“<ref>[http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Reviews&rop=showcontent&id=16 „Онова, което ме интересува в събитието, е неговата своеобразност“], [[Жак Дерида]]</ref>
 
* „Всъщност това е един ''анекдот'', който аз често разказвам. По онова време в Русе имаше много желаещи да играят шах, а това е благоприятна среда за развитие на едно дете с перспектива да достигне и световния връх. Централният шахматен клуб в Русе беше на много хубаво място и винаги пълен, etc.“ <ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Lichnosti/Material/1906_topalov.htm „Да губиш понякога е по-добре, отколкото да печелиш леко“], [[Веселин Топалов]]</ref>