Ветеринарна медицина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sr:Veterina |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
През [[1881]] д-р Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на [[Княжество България]]. Първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Той разработва "Законопроект за положението на ветеринарната част у войската", който се приема от второто обикновено народно събрание и се утвърждава от [[княз Батенберг]] с [[указ]] от [[9 ноември]] [[1882]] год. В официалния списък на лекарите от [[16 февруари]] [[1883]] в раздела ветеринарни лекари освен Иван Нейман са посочени само още три имена. Това показва, че има сериозен проблем с кадрите. В началото на [[1886]] година на мясото на д-р Нейман за главен ветеринарен лекар и ръководител на воената и гражданска ветеринарна служба в България е назначен [[Фортунат Игнатий Хелховски]]. Той разработва глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната служба. Приет е от Петото народно събрание и е утвърден с указ№545 от [[18 октомври]] [[1888]] год. Според този закон вече всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през [[1901]] г., а през [[1923]] г. е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при [[Софийски университет|Софийския университет]]. От [[1924]] г. ветеринарните служби стават държавни. След [[1944]] г. се създават институти по ветеринарно дело. Постигнати са успехи в борбата с епизоотиите и паразитните [[болест]]и. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна [[експертиза]] на хранителните продукти от животински произход (Държавен ветеринарно санитарен контрол). Основател на единствения на територията на България "музей по история на ветеринарната медицина" (в Аксаково) е д-р. Тодор Савов Стаматаов от град Варна.
[[Ръководители на Ветеринарната служба в България]]
| |||