Нишко споразумение (1923): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 2264306 на 87.118.179.69 (б.) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Нишката спогодба''' от [[23 март]] [[1923]] година е споразумение между [[България]] и [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] за "обезопасяване на границата" между двете държави.
== Нишка конференция ==
При посещението си в [[Белград]] през ноември [[1922]] година българският министър-председател [[Александър Стамболийски]] предлага да бъдат обсъдени всички спорни въпроси между двете страни. На 14 ноември 1922 година българската легация в Белград връчва нота с предложение за създаване на смесена комисия,
Конференцията се открива на 1 март 1923 година в [[Ниш]] и продължава до 17 март. Българската делегация се оглавява от генерал-щабния полковник [[Стефан Нойков]] и в нея са включени още двама военни. Ръководител на югославската делегация е началникът на отдел "Обществена безопасност" при Министерството на вътрешните работи [[Жика Лазич|Живоин (Жика) Лазич]], известен с денационализаторската си активност във [[Вардарска Македония]]. Основна цел на конференцията е нормализирането на положението по българо-сръбската граница в [[Македония]] във връзка с дейността на [[ВМРО]]. Въпреки плахите опити на българската делагация да бъдат обсъдени първопричините за възникналата ситуация в самата Македония и тяхнато премахване, сръбската страна свежда преговорите само до техническите въпроси, свързани с граничната безопасност и българската отговорност за преминаването на четите на ВМРО. При обсъждането на заключителния документ от конференцията полковник Нойков изтъква, че трябва да се обсъдят и мерките, които сърбо-хървато-словенската страна трябва да придприеме "''понеже злото трябва да се лекува в неговия корен, а основните причини, които го създават, са в Македония''", но се натъква на решително несъгласие на сръбските делегати. На няколко пъти конференцията е изправена пред провал, но по лично настояване на Александър Стамболийски се приемат сръбските предложения за споразумение с някои редакционни поправки.
В споразумението се регламентират мерките, които двете страни ще вземат, за да прекратят нелегалното преминаване на границата - подсилване на гражданските и военни власти в пограничните райони, изсичане на дървесната растителност край границата и др. Допуска се дори навлизане на сръбски части на българска територия при преследване на чети. Белград не поема никакви задължения за промени в положението на населението във Вардарския дял на Македония.
== Резултати от Нишката спогодба ==
| |||