Кузман Стефов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13:
==Биография==
Кузо Стефов е роден през [[1875]] година в село [[Загоричани]], [[Костурско]] (днес Василиада). Учи първо в родното си село, после в [[Цариград]]. Завършва образованието си в 1898 година в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], където се сприятелява с [[Лазар Поптрайков]], [[Лазар Москов]] и влиза в редиците на ВМОРО. Учителства в костурската паланка [[Хрупища]] (днес Аргос Орестико) като едновременно се занимава и революционната дейност, като агитатор. След ареста на [[Лазар Поптрайков]] през [[1899]] г. оглавява [[Костурски революционен район|Костурския революционен район]] заедно с [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] и [[Михаил Николов]]. Кузо Стефов е осъден след убийството на няколко бегове в района през [[1901]] година, но съумява да избяга при прекарването му от Костур в [[Корча]] и става нелегален.
 
[[Картинка:Kuzo stefov3.JPG|мини|ляво|Войводата в комитска униформа]]
В началото на [[1902]] година [[Гоце Делчев]] посещава Костурския район и определя за ръководители на района Кузо Стефов, Лазар Поптрайков, Лазар Москов, [[Пандо Кляшев]] и Михаил Николов, докато [[Васил Чекаларов]] се занимава с закупуване на оръжие от [[Гърция]]. Кузо Стефов, заедно с Пандо Кляшев, е определен да действа в [[Пополе]] и към [[Хрупища]]. Една вечер в [[Нестрам]], докато Кузо Стефов организира местен комитет, предателят [[Коте Христов]] от [[Руля]] и негови съмишленици правят неуспешен опит да убият войводата. На [[24 февруари]] (12 по стар стил) 1902 г. край село [[Шестеово]] четата на войводата е забелязана и предадена от турски селяни. <ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/4_1.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, т. І, София 1933, с. 138]</ref> Още същата вечер придошлият аскер обгражда четата. Кузо Стефов е ранен, а четникът му Малкото Наке убит с първите изстрели на турците. Смъртно ранен Кузо Стефов се връща при своята годеница Василка Иванова и се самоубива. Учителката Василка също се самоубива за да не попадне в плен. Останалата четници съумяват да избягат под ръководството на войводата [[Атанас Петров]]. Главите на Кузо Стефов и Малкото Наке са отрязани и два дни се излагат на конака на Костур, а после са погребани в братската могила в [[Апоскеп]].