Асен Василиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Биография: препратки |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
== Биография ==
Роден е в [[Кюстендил]]. Завършва гимназия в родния си град, а впоследствие - [[Национална художествена академия|Художествената академия]] – [[София]] (1925) със специалност [[живопис]]. През 1917 г. участва в изложбата на младите худож¬ници (организирана в училищната трапе¬зария, Кюстендил) заедно с [[Владимир Димитров–Майстора]], К. Цонев, [[Мориц Бенционов]] и др. Учителства в [[Берковица]], [[Шумен]] и [[София]]. Като учител в [[Шумен]] (1927-30) сътрудничи на читалището, изнася беседи върху изкуството, декоратор е на читалищния театър. Участвува в археологически разкопки в [[Мадара]] и прави над 400 рисунки на откритите там находки; поставя началото на изкуствоведската си събирателска дейност. Художник-изследовател в Археологическия музей в София (1940-48), референт-ръководител на музеите в страната, в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1948). Участва дейно в изграждането на музейната мрежа в страната, в преустройството на Археологическия музей, на музеите в [[Русе]], Шумен, [[Панагюрище]] и др. Един от основателите на Института за изобразителни из¬куства при [[БАН]]. Научен сътрудник при БАН (1950), ст.н.сътрудник (1952), зам.директор. на Института за изобразителни изкуства (1957-59). Професор по история на българското изобразително изкуство във ВИИИ, София (от 1974). Негова заслуга е полагането на основите на библиографията на българското изкуство, на архива на историята на българското следосвобожденско изкуство, на фоноте¬ката към Института и др.
След пенсионирането си (1961) продължава да работи като изследовател на българското изкуство, обществе¬ник, член на художествените и реставрационни съвети при софийските музеи и галерии. Участвува в многобройни художествени изложби на СБХ, открива само¬стоятелни изложби в Кюстендил (1970) и София (1975). Като художник застъпва предимно [[портрет]]ния жанр, [[пейзаж]]а и [[натюрморт]]а. Негови картини са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия „Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил и редица галерии в страната, държавни сбирки и частни колекции.
Половин век Асен Василиев изследва изкуството на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. През [[1942]] г. проучва [[паметник на културата|паметниците на културата]] в [[Македония]]. Три пъти пътува до [[Света гора]], занимава се със [[Ивановски скални църкви|скалните манастири]] при с. [[Иваново (Област Русе)|Иваново]], [[Казанлъшка гробница|Тракийската гробница]] при [[Казанлък]], възрожденските църкви в София, [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]], [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и с редица други паметници и теми.
В кв. Колуша в гр.Кюстендил на площада пред [[Свети Георги (Кюстендил)|средновековната църква „Свети Георги"]] е издиг¬нат негов паметник. Народен деятел на изкуството (1970), почетен гражданин на Кюстендил (1980). Носител на ордените „Георги Димитров" (1980), „Кирил и Методий" I и II степен и „Чер¬вено знаме на труда" (1970).
== Библиография ==
* ''Трем на българското възраждане'', София 1936 (второ издание 1995)
Line 53 ⟶ 57:
* ''Български светци в изобразителното изкуство'', С. 1987
== За Асен Василиев ==
* ''Гаврилова, М. Асен Василиев'', сп. Музеи и паметници на културата, С. 1974, № 4, с. 68-70
|