Верноподаникът: Разлика между версии

'''''„Верноподаникът“''''' (на немски ''Der Untertan'') е роман от немския писател [[Хайнрих Ман]] (1871-1950), публикуван през [[1918]] г.

 

 

В този пародиен текст има една истина: когато в края на [[XIX век]] братята Хайнрих и [[Томас Ман]] навлизат в литературата, големият социален [[роман]] почти няма традиции в [[Германия]]. Проблемите на обществения живот са предмет преди всичко на руската, скандинавската и френската белетристика. Затова за Хайнрих Ман не друг, а тъкмо [[Емил Зола]] е онзи писател, който благодарение на творческата си задача да обрисува отминаващата епоха се е превърнал в моралист и възпитател на нацията.

 

 

Сам Хайнрих Ман отбелязва по-късно в есеистичния си сборник ''"Обзор на едно столетие"'': ''"Завърших ръкописа през 1914 година, два месеца преди да избухне войната, която е показана в книгата като близка и неизбежна. Също и германското поражение. А също и фашизмът в лицето на ''Верноподаника''. Когато създавах образа, липсваше ми понятието за неродения още фашизъм, но не и представата."'' Подтикът за създаването на този първи антифашистки роман, на тази ''"история на обществената душа в Германия"''- по думите писателя - откриваме в същата автобиографична книга: ''"През 1906 година'' - пише Хайнрих Ман - ''в едно берлинско кафене на "Унтер ден линден" наблюдавах бюргерската тълпа. В нея нямаше никакво достойнство, а предизвикателните й маниери издаваха нейната скрита плахост. Когато отвън премина кайзерът на кон, всички се струпаха пред широките прозорци. Някакъв работник беше изгонен от заведението. На него му бе хрумнала странната мисъл, че за същите грошове би могъл да изпие кафето си тук заедно с другояче облечените буржоа."''

В шестте глави на книгата по образеца на немския образователен роман се проследява ''"развитието"'' на бюргера Дидерих Хеслинг от ранно детство до издигането му до поста генерален директор на [[акционерно дружество]] в родния му град Нециг. Още като малък Дидерих расте в страх от силата, но и мечтае за нея. Затова и става доносчик срещу работниците в книжната фабрика на баща си. Плахо, но неотклонно той пълзи към властта, която под всякаква форма му внушава боязън, ето защо винаги е на нейна страна, стреми се да бъде неин представител, изпълнител. Девизът на бъдещия верноподаник е: ''"Който иска да тъпче, трябва да се остави да го тъпчат!"'' Този принцип той прилага и в училище по отношение на учителите си, и през студентските си години в [[Берлин]] след въвличането му в корпорацията "Новотевтония", при нейните гуляи и сбивания. Дори в любовта, макар да се поддава на изкушенията й, Дидерих Хеслинг се проявява като жесток и безскрупулен измамник, лишен от сантименталност, понеже тя била ''"вредна"'' в желязната епоха, която [[кайзер]]ът призовава.

Така постепенно се разкрива двойнствената природа на героя като тиран и верноподаник. От една страна той се стреми да принадлежи към някакво безлично цяло, към неумолимия, ненавистен и бездушен организъм, какъвто представлява обществената йерархия в Германия от времето на Вилхелм. От друга страна обаче тъкмо подчинеността и зависимостта от чуждата власт му дават лично самочувствие и вътрешна сила. Основен подтик в живота на Дидерих е стремежът към почит, пари, висок пост и влияние. Също и политическите му убеждения и неговата вярност към кайзера са само външна проява на болезнения му стремеж към власт. Дребният, незначителен бюргер старателно подражава на своя кайзер във всичко, дори в езика. А стилът на кайзера гъмжи от суперлативи, от пищни прилагателни. Така кухият вилхелмов патос, вложен в устата на верноподаника, зазвучава още по-гротескно и пародийно.

 

За да демонстрира действителната разлика между княз и бюргер Хайнрих Ман на два пъти ги среща очи в очи, при което верноподаникът страшно се посрамва. По време на февруарските размирици, когато Дидерих Хеслинг взема участие в антисоциалистическите погроми, той неочаквано се озовава срещу своя владетел, яхналия бял кон Вилхелм. Въпреки че в тази кратка среща на улицата верноподаникът представлява жалка гледка, за него съприкосновението с обожавания кайзер е връхната точка в житейския му път. Сега той е укрепнал за ролята, която ще играе занапред в родното си градче Нециг. Сватбеното пътешествие на героя го отвежда в [[Рим]] по следите на кайзера и там неговото [[шовинист]]ично поведение му осигурява висш орден, който му се връчва в края на романа при освещаването на паметника на Вилхелм Велики. Тогава верноподаникът, заедно с писателя, заговаря за ''"душата на немеца и властта"'' и посочва себе си като представител на германския дух и на епохата. Но разразилата се внезапна буря се сгромолясва над тържествените трибуни и тъй романът завършва със символа на разпадането на същата тази вилхелмова епоха.

 

[[de:Der Untertan]]