Заслепението: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''''„Заслепението“''''' (на немски ''Die Blendung'') е роман от австрийския писател [[Елиас Канети]] (1905-1994), публикуван през [[1935]] г.
 
[[Картинка:Thomas Mann 1937.jpg|thumb|200px|left|Томас Ман, 1937 г.]]
 
Този роман на родения през [[1905]] г. в [[България]] писател е издаден най-напред през [[1935]] г. във [[Виена]], ала поради неблагоприятни политически обстоятелства не е могъл да окаже своето истинско въздействие върху читателската публика в [[Австрия]] и [[Германия]]. И все пак не друг, а тъкмо [[Томас Ман]] пише след публикуването му: ''"Аз съм истински пленен от богатството на този роман, от преливащата фантазия в него, от долавящата се ожесточеност във великолепието на неговия размах, от творческата му неустрашимост, от дълбоката му печал и горда дързост!"''
 
[[Картинка:Thomas Mann 1937.jpg|thumb|200px|left|Томас Ман, 1937 г.]]
 
Едва през [[1963]] г. се извършва повторното откритие за немскоезиковата читателска публика на тази книга, възхвалявана дълги години от световната литературна критика като една от най-значителните белетристични творби на нашето време. Така проф. Дж. Айзък от Лондонския университет пише още през [[1950]] г.: ''"Това е книга с гигантски ръст, увличаща в своята многостранна интензивност читателя още при първия досег с нея, подобно на ''[[Братя Карамазови]]'' или ''Улис'' на [[Джеймс Джойс]]; но нейното богатство може да бъде вкусено докрай едва по-късно, в часовете на спокойно съзерцание."'' Подобно на Джойсовата мамонтова творба, с която критиката постоянно сравнява романа на Канети, ''"Заслепението"'' представлява в основата си могъща [[метафора]] - метафора за стълкновението на духа с действителността, за блясъка и нищетата на човека в съвременния свят. Оттук именно романът черпи своето вътрешно напрежение и дълбочина, като на предизвикателството на действителността към въображението той отвръща с предизвикателствата на фантазията към реалния свят. Пак критиката отбелязва, че ''"''нещата'', за които се разказва в този роман, сблъскването на образите, събитията и ситуациите, които Канети описва - всичко това не се случва никъде по този начин в живота и все пак представлява късче човешка действителност, едновременно измислена и вярна - т.е. поезия."''