Метростанция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ja:地下鉄駅 |
допълване на статията |
||
Ред 1:
'''Метростанцията''', или '''станцията'''
[[Картинка:Montréal - Métro McGill - 20050310.jpg|thumb|300px|Метростанция в [[Монреал]].]]▼
В житейския смисъл хората възприемат за '''станция''' само видимата част – перонния участък и коловозите.
▲'''Метростанцията''', или '''станцията''' за кратко, е [[спирка]] на [[метро]], на която слизат или се качват [[пътник|пътници]].
Но в действителност в '''станционния комплекс''' влизат и много други сервизни помещения, подстанции, както и близката част от тунелите, където са разположени съоръженията за смяна на посоката.
==Типове метростанции==
===Според мястото на изграждане===
Съществуват три типа метростанции, в зависимост от това, където са изградени.
• '''подземни''' – при класическото (тежко) метро, станционните комплекси се изграждат под земята. В зависимост от това дали са дълбоко заложение, или плитко заложение, връзката им с наземната повърхност (улицата) се осъществява с помоща на ескалатори, или на обикновени стълбища.
• '''Наземни''' – изградени са на повърхността на земята. В Софийското метро такава станция е [[Метростанция Мусагеница|Мусагеница]].
• '''Надземни''' – изграждат се над повърхността на земята : при пресичане на водни повъхности (реки) на метромостовете, или на естакади. В Софийското метро такива станции ще бъдат : първата от Втори метродиаметър (в западната част на «Надежда»), както и две от бъдещите станции на отклонението за Летището, Първи метродиаметър.
• '''Смесени''' – макар в литературата за метростроенето да не са отбелязани като подвид, в нашето метро съществува такава станция : '''[[Метростанция Обеля|Обеля]]'''. Тя е както наземна, така и надземна.
Двата й края лежат на земята, а средната й част представлява мост над река Какаач.
===Според разположението на коловозите и пероните===
По този признак съществуват следните видове :
[[Картинка:EstacionSerdikaMetroSofia.jpg|thumb|300px|[[Метростанция Сердика|Сердика]] - островен перон ]]
• '''С островен перон''' (платформа) – Перонът е разположен по средата на станцията, а от двете му страни са разположени коловозите на пристигащите и заминаващите влакове.
В Софийското метро такива станции са станциите от първия радиус ('''[[Метростанция Сливница|Сливница]]''', '''[[Метростанция Люлин|Люлин]]''', '''[[Метростанция Западен парк|Западен парк]]''', '''[[Метростанция Вардар|Вардар]]''', '''[[Метростанция Константин Величков|Константин Величков]]''','''[[Метростанция Опълченска|Опълченска]]''' и '''[[Метростанция Сердика|Сердика]]''').
А също така и двете станции от втория радиус ('''[[Метростанция Св. Климент Охридски|Св. Климент Охридски]]''' и '''[[Метростанция Стадион "Васил Левски"|Стадион "Васил Левски"]]''', проектирани през миналия век) , освен това и изградените през 80-те години на миналия век станции от Втори метродиаметър ([[Метростанция НДК |НДК ]] и [[Метростанция Хемус|Хемус]]).
▲[[Картинка:Montréal - Métro McGill - 20050310.jpg|thumb|300px|Метростанция в [[Монреал]]
• '''Със странични перони''' (платформи) - При този случай, по средата на станцията преминават и двата коловоза, а пероните се изграждат отстрани.
У нас подобни станции са повечето, проектирани след промените – тези от новото строителство : втори радиус на Първи метродиаметър и почти всички от изграждащия се Втори метродиаметър.
• '''Кросплатформени'''[[http://ru.wikipedia.org/wiki/Файл:Kasxirskaja.png]] - При пресичне на различни линии на метрото на едно ниво се изграждат станции с два, или три перона ( Един островен и два странични). По такъв начин прехвърлянето от една на друга линия се осъществява на самата станция, а не с помоща на преходни тунели. След станцията линиите се разделят и могат да продължат на различни нива.
В нашето метро такива станции няма.
== Вижте също ==
| |||