Мария Стюарт (роман): Разлика между версии

В известния си летопис ''"Светът от вчера"'' Стефан Цвайг разказва как през есента на [[1933]] година, бягайки от нацистките[[нацист]]ките изстъпления в [[Залцбург]], се натъкнал в [[Лондон]] на един ръкописен доклад за екзекуцията[[екзекуция]]та на [[Мария Стюарт]]. В този стар документ особено го поразил един пасаж, който година по-късно той ще включи в биографичната си книга за [[Шотландия|шотландската кралица]]. Откъсът гласи: ''"В мига, когато палачите вдигат окървавения труп, за да го пренесат в съседната стая, където трябва да бъде балсамиран, под дрехите се размърдва нещо. Незабелязано от никого малкото любимо кученце на кралицата се е промъкнало подире й и сякаш в страх за участта й се е притиснало до тялото й. Сега то изскача, залято и мокро от изтеклата кръв. То лае и хапе, джафка и скимти и не иска да напусне трупа. Палачите се мъчат да го отстранят насила. Но то не се оставя да бъде хванато, нито подмамено, а се хвърля яростно срещу непознатите големи черни зверове, които са го наранили тъй палещо с кръвта на неговата любима господарка. По-жарко от всички и по-добре от нейния син и от хиляди други, които са и се клели във вярност, се е борило това малко животно за своята господарка."

Докато писателят чете в [[Британски музей|Британския музей]] тези редове, в [[Германия]] се води зловещият [[Лайпцигски процес]] за подпалването на Райхстага[[Райхстаг]]а, който трябва да оправдае похода на [[националсоциализъм|националсоциализма]] срещу света. Размишлявайки за съдбата на Мария Стюарт, завършила живота си в [[изгнание]], тръпнейки и за участта на прелъстения и измамен от [[Хитлер]] немски народ, Стефан Цвайг се запитва: ''"Какво е станало? Коя е психологическата причина за това безпомощно отдаване на насилието, престъплението и порока, довело накрая до нравствено и физическо самоубийство?"'' Образът на нещастната жена го завладява със своята трагичност и величие. Нейната история му напомня мрачна и кървава шотландска [[балада]], която пророчески озарява настъпващата сега в [[Европа]] епоха на политическо и военно безумие. И без сам да знае как, Цвайг започва книга за Мария Стюарт, превърнала се в най-дълбоката му и най-разтърсваща биографична хроника сред романите за [[Фуше]], [[Мария Антоанета]] и [[Еразъм Ротердамски]].

Но каква е историческата канава, върху която Стефан Цвайг извезва като старинен [[гоблен]] своя роман?

Израснала и възпитана във [[Франция]], Мария Стюарт се оженва за престолонаследника [[Франсоа II]]; така за година и половина тя едновременно е шотландска и френска кралица. След смъртта на младия си съпруг обаче тя трябва да се завърне в родината си и там властолюбивата жена застава в центъра на [[католицизъм|католическата]] реакция срещу Реформацията[[Реформация]]та. Като правнучка на [[Хенри VII]] Мария Стюарт предявява претенции и за английския престол и организира таен заговор срещу [[Елизабет I]]. Конфликтът й с ''"кралицата-сестра"'' се изостря още повече, когато двайсет и три годишната Мария се омъжва за [[лорд Дарнли]], също претендент за короната. Стремежите на Мария Стюарт да направи страната католическа я сблъскват с по-голямата част от протестантските лордове. През март [[1566 година]] лорд Дарнли, измъчван от омраза и ревност, нарежда да убият секретаря на съпругата си, флорентинеца Ричио, но на следващата година сам бива убит от коменданта на въоръжените сили [[лорд Ботуел]]. Само два месеца по-късно Мария Стюарт сключва брак с [[Ботуел]], който под нейно влияние е оправдан от съда. Обаче лордовете-калвинисти[[калвинист]]и се опълчват срещу нея, тя е пленена, принудена е до се отрече от престола и да търси убежище в [[Англия]]. Там Мария избягва с надеждата, че от кралска солидарност Елизабет ще й помогне срещу въстаналите благородници. Но това се оказва съдбоносна заблуда.

Историците рисуват Мария Стюарт като жена с прелъстителна красота, изпълнена със страст, смелост и гордост, но лишена от разсъдливост и политическа проницателност. Нейната съдба крие особено тайнствено очарование и е подбуждала въображението на учени и поети столетия наред. Тя е била изобразявана и като убийца, и като мъченица, като безумна интригантка, и като светица. По правило протестантските автори трупат цялата вина върху Мария, а католическите - върху Елизабет. Стефан Цвайг обаче пристъпва към тази лична и в същото време национална трагедия с безкористния интерес на художника. За разлика от повечето биографи той схваща характера на шотландската кралица като противоречив единствено в неговото външно развитие; психологически обаче, от самото начало до гибелния й край, той е праволинеен и ясен. Мария Стюарт според Стефан Цвайг - нека не забравяме съвременната политическа аналогия - спада към онзи твърде рядък и възбуждащ тип жени, чиято действителна възможност за себеизживяване е ограничена и чийто емоционален живот достига бърз и мощен разцвет в тясното и нажежено пространство на една единствена страст. Затова в романа първите двайсет и три години от живота на кралицата и последните десетилетия на нейното затворничество заемат по-малко място от двете кратки години на нейната трагична любов към лорд Ботуел. А той е изобразен като човек на шпагата и юмрука, който иска всичко и малко дава. В безумната си страст към него Мария потъпква своето гордо защитавано човешко и кралско достойнство; тя става сляпо оръдие на чуждата воля, заслепена от бруталността на този мускулест мъж, който е желал жената не повече от час, а след това се е стремил единствено към короната й.