Пенека: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
 
==История==
В 19 век Пенека е будно българско село във Визенска каза на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, чиитоМонастир жителии взиматСалоника]]", дейноиздадена участиев [[Константинопол]] в съпротивителното[[1878]] движениегодина и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[Вътрешна1873]] македоно-одринскаПинека революционна(Pinéka) организация|Вътрешнатае македоно-одринскасело революционнас организация205 домакинства и 1000 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.</ref> Пенека е най-голямото от шестте български села във Визенско и в него има смесено българско училище с учител и учителка. Поминъкът на населението е предимно въглищарство като въглищата се продават в [[Родосто]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_7.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64.]</ref> Според статистикатаЖителите на професорПенека [[Любомирвзимат Милетич]]дейно в [[1912]] годинаучастие в селотосъпротивителното живеятдвижение 260на [[ЦариградскаВътрешна патриаршия|патриаршистки]]македоно-одринска българскиреволюционна семейства или 961 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникодорганизация|&#x463;}}Вътрешната българимакедоно-одринска презъреволюционна 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, строрганизация]].294.]</ref>
 
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 260 [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] български семейства или 961 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref>
 
В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] жителите му са прогонени в България и на тяхно място са заселени турци бежанци. Бежанци от Пенека са настанени във [[Царево|Василико]] и [[Поморие|Анхиало]], на мястото на изселили се гърци, както и в селата [[Просеник (Област Бургас)|Бурунджук]], [[Обзор|Гьозекен]], [[Голица|Гулица]], [[Козичино|Еркеч]], [[Чукарка|Тастепе]], [[Дюлево (Област Бургас)|Айваджик]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_7.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64-67.]</ref>