Ибър (река): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
La Corona (беседа | приноси)
м +interwiki
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Ибър''' ([[сръбски{{lang-sr|ср. ''Ибар'']]|Ibar}}) е [[река]] в [[Сърбия]], [[Косово]] и [[Черна гора]] с обща дължина 276 км. Влива се близо до [[Кралево]] в [[Западна Морава]] (Сръбска Морава), представлявайки най-големия ѝ, и дълъг десен [[приток]].
 
[[Водосборен басейн|Водосборния басейн]] на реката е с площ 8.059 km², като водите ѝ се оттичат към [[Черноморски водосборен басейн|Черноморския водосборен басейн]] с [[дебит]] - 60 m³/s.
 
Реката извира от планините на [[Черна гора]], протичайки първоначално в посока запад - изток. При [[Косовска Митровица]] в нея се влива [[Ситница]], след което реката прави рязък завой на север.
 
След завоя Ибър протича през тясна [[долина]], където в продължение на 100 км. отдясно го следва [[планина]]та [[Копаоник]]. Тази [[област]] по Ибър е богата на [[руда|руди]] - [[олово]], [[цинк]], [[сребро]], като в нея има няколко големи [[рудник]]а, като [[Трепча]].
 
По-надолу по течението реката образува живописен [[пролом]] (наречен ''Клисура'') <ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref>, който е 40 км. дълъг и 550 метра дълбок. В тази си част долината и пролома на Ибър са естествения главен път на Сърбия към Косово, известен още и като ''[[Ибърска магистрала|Ибърската магистрала]]'' (на [[сръбски]]: ''Ибарска магистрала; Ибър магистрала''). Целият този район представлява няколко последователни долини разделени от проломи с обща дължина 110 км и широчина 15-20 км. Района е познат като ''Ибърския край'' (на [[сръбски]]: ''Ибарски крај''), съставна част на [[Рашки окръг]]. Тук реката получава основните си притоци [[Рашка (река)|Рашка]], [[Студеница (река)|Студеница]] и [[Лопатница]] отляво, и [[Йошаница]] отдясно. ''Ибърския пролом'' е изваян между планините на [[Голия]], [[Чемерно]] и [[Троглав]] от запад и Копаоник, [[Желин]] и [[Столова планина]] от изток. Района е [[мина|минно]]добивен и богат на [[полезни изкопаеми]] като [[желязо|желязна руда]] (Копаоник, Рашка), [[никел]] (Копаоник), [[азбест]] ([[БръвеникБървеник]]), [[магнезий]] ([[Бела стена]]) и [[каменни въглища]]. Рудодобивните предприятия правят Ибър най-замърсената река в Сърбия.
По-надолу по течението реката образува живописен [[пролом]] (наречен ''Клисура'') <ref>{{cite book |last= Ковачева |first= Люба |authorlink= Люба Ковачева |title= България и нейните съседи |year= 1921 |publisher= географска христоматия }}</ref>
, който е 40 км. дълъг и 550 метра дълбок. В тази си част долината и пролома на Ибър са естествения главен път на Сърбия към Косово, известен още и като ''[[Ибърска магистрала|Ибърската магистрала]]'' (на [[сръбски]]: ''Ибарска магистрала; Ибър магистрала''). Целият този район представлява няколко последователни долини разделени от проломи с обща дължина 110 км и широчина 15-20 км. Района е познат като ''Ибърския край'' (на [[сръбски]]: ''Ибарски крај''), съставна част на [[Рашки окръг]]. Тук реката получава основните си притоци [[Рашка (река)|Рашка]], [[Студеница (река)|Студеница]] и [[Лопатница]] отляво, и [[Йошаница]] отдясно. ''Ибърския пролом'' е изваян между планините на [[Голия]], [[Чемерно]] и [[Троглав]] от запад и Копаоник, [[Желин]] и [[Столова планина]] от изток. Района е [[мина|минно]]добивен и богат на [[полезни изкопаеми]] като [[желязо|желязна руда]] (Копаоник, Рашка), [[никел]] (Копаоник), [[азбест]] ([[Бръвеник]]), [[магнезий]] ([[Бела стена]]) и [[каменни въглища]]. Рудодобивните предприятия правят Ибър най-замърсената река в Сърбия.
 
== Източници ==