Парси (Индия): Разлика между версии

редакция без резюме
м (Grammar: 1 repl;)
Редакция без резюме
{{обработка|привеждане в енциклопедичен вид}}
<!-- А не са ли перси (сходно название, имат ли връзка? -->
 
{{Етническа група|
|група=Парси
|картинка= [[Картинка:Parsi-family-in-traditional-costume.jpg|250п|Мира Фърлан]]
|брой=около 100 000
|по_места={{Индия}}: 70 000<br>
{{Шри Ланка}}: 25 000<br>
{{Пакистан}}: 5 000<br>
|езици= [[гуджарати]], [[английски език|английски]]
|религии= [[зороастризъм]]
|сродни=
}}
 
'''Парсите''' са етнорелигиозна общност в [[Индия]] и [[Пакистан]]. Говорим език – [[гуджарати]]; каноничната им литература е на [[авестийски]] и [[пехлеви]]. Религиозна принадлежност: зороастрийци. В Индия живеят основно в град [[Мумбай]] (Бомбай) и околностите му. Потомци на иранците-зороастрийци от провинция [[Фарс]], дошли в Индия през 7 – 10 век сл.Хр. след завоюването на [[Иран]] от [[арабите]], спасявайки се от преследванията на мюсюлманите. Първоначално слизат на крайбрежието на съвременния [[щат Гуджарат]], впоследствие се преселват в съседната област [[Махаращра]]. Почитат огъня, не погребват мъртвите си, а ги оставят за храна на орлите върху така наречените «кули на мълчанието» (обредни постройки), за да не оскверняват свещените стихии на огъня, водата, земята и въздуха. Членовете на общността се делят на атхорнан (свещенослужители, жреци) и бехдин (миряни). Богатството се смята за резултат от набожността и за религиозна заслуга; основен поминък е лихварството, търговията, в съвременните условия – банкерството. Сред парсите днес има предприемачи, учени, политици, военни дейци, преподаватели. От тяхната среда произхождат: видният деец на индийското освободително движение като [[Дадабхаи Наороджи]], известният ядрен физик [[Хоми Бхабха]]. Сред парсите няма просяци и проститутки, няма парии; единствено 13 семейства в Бомбай спадат към нисшата каста на кхандиярите: тяхно задължение е да извършват погребалния обред – пренасянето на труповете в «кулите на мълчанието». Навсякъде, където живеят компактно, парсите се обединяват в анджумани – благотворителни обединения, които са място за социални и културни контакти. Парсите издържат множество учебни заведения, болници, култови здания («кули на мълчанието» и агиари - храмове на огъня). Главен храм на парсите е Ираншо в [[град Удвад]] (щат Гуджарат), построен през 1742 г. сл.Хр.; според преданието огънят в този храм е пренесен от Иран и оттогава не е угасвал. В Бомбай се базира Панчаят – главна организация на парсите, която всеки 5 години свиква Световен конгрес на парсите. Парсите посрещат Нова година (Джамшеди навроз) на 31 март с обряда джашан (благодарност). През 2006 г. сл.Хр. според летоброенето на парсите е 1348 г. Общината на парсите е застрашена поради практиката децата от смесените бракове да нямат право да преминат обряда на инициация (навджот), вследствие на което не се смятат за парси; освен това сред парсите са обичайни късни бракове между роднини, поради което общността бързо остарява и намалява числено.
 
[[Категория:Индоевропейци]]
[[Категория:Етнически групи]]
 
[[ca:Parsis]]