Яни Попов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
На [[5 август|5]] срещу [[6 август]] в навечерието на [[Илинденско-преображенско въстание|Преображенското въстание]], преди залез слънце, в [[Кавакли]] пристига майка Парашкева - Карахадърската попадия, майката на Яни Попов. Плъзва слуха, че и Яни е наоколо, за да се предотврати предателство са изпратени куриери да съберат четниците и “смъртните дружини” от селата и да ги поведат към центъра на [[Ениджия]]. Удрят камбаните, събират хората от селото и наказват предателите.
След [[Илинденско-преображенско въстание|Преображенското въстание]] Яни Попов действа с четата си из Странджа до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. През [[1904]] г. войводата участва в тракийския конгрес във Варна. Участва в Балканските войни като след Междусъюзническата война в 1913 година се установява и живее в [[Ивайловград|Ортакьой]]. Участва в създаването и изграждането на [[Тракийска организация|Тракийската организация]] в защита интересите на тракийските бежанци, както и на първия събор на Петрова нива през [[1928]] г.
Яни Попов умира на [[20 януари]] [[1954]] г.▼
Яни Попов е автор на стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново в 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен и пълният текст на „Ясен месец“, посветен на [[Пано Ангелов]] и [[Никола Равашола]].<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_c6.html Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.363-366]</ref>
▲Яни Попов умира на [[20 януари]] [[1954]] г.
== Бележки ==
| |||