Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Завръща се в България през 1898 г., а три години по-късно заминава за [[Италия]], където следва [[композиция]] и [[контрапункт]] при [[Пиетро Маскани]] в [[консерватория]]та в [[Пезаро]]. През 1903 г. получава оттам диплома за „маестро ди музика“.
 
Отново се завръща в родината иси междуи започва да работи като [[капелмайстор]] в [[Хасково]], [[Карлово]] и [[Пловдив]], до 1914 г. когато се мести в [[София]]. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914-20; 1923-26) и във Военното училище (1920-23; 1926-31). Работи и като диригент на оркестъра на [[Софийска опера|Софийската опера]] (1922-23).
 
Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестъра утвърждават Маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Пьотър Чайковски|Чайковски]], [[Михаил Глинка|Глинка]], както и до произведения на български композитори като [[Никола Атанасов]] (Симфония № 1, 1918), [[Панчо Владигеров]] (Първи клавирен концерт, 1920), [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Саша Попов]], [[Ана Тодорова]] и други.
Анонимен потребител