Ятрос: Разлика между версии

==История==

В 19 век Ятрос е Ятрос заедно с [[Пенека]] е едно от двете чисто български села във Визенска каза на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Ятрос (Yatrose) е село с 40 домакинства и 120 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.</ref> В началото на 20 век Ятрос е смесено екзархийско-патриаршистко село и в него има българско училище, в което след [[Мадотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година преподава войводата [[Дико Джелебов]].<ref>[http://www.meridian27.com/trakia/v10.htm Тракийско дружество „Антим І“. Войводата Дико Джелебов]</ref> В Ятрос има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_d2.html Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 382-385.]</ref>

 

Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 60 български [[Българска екзархия|екзархистки]] и 40 [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] семейства или 500 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref>