Соломон Аш: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: en, fi, ja, pl, ru, zh |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Соломон Аш
| портрет =
| описание =
| наставка =
Ред 9:
| починал-място = [[САЩ]]
}}
'''Соломон Аш''' ({{lang-en|Solomon E. Asch}}) е американски [[психолог]]. Учи до степен [[бакалавър]] в [[колеж]] в [[Ню Йорк]], по-късно става [[магистър]] и доктор в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], където научен ръководител му е един от основоположниците [[гещалт
Класически [[експеримент]] на Соломон Аш, проведен през 1951 г., доказва наличието на [[конформизъм]] в [[група|групата]]. На две отделни табла той представя пред изследваните лица няколко вертикални линии. Едното съдържа стандартна линия - от 2 [[инч|инча]] в някои [[експеримент|експерименти]], до 10 - в други. На другото табло са начертани три линии: едната е с дължината на стандартната, другите две - съответно по-дълга и по-къса. От изследваните лица се иска да посочат коя от линиите е равна по дължина на стандартната. Участниците - 8 подставени лица и едно изследвано лице - се подреждат в полукръг пред таблата. Изследваното лице сяда предпоследно в редицата. От всички участници се иска да кажат коя линия измежду пробните е равна на стандарта. Експериментът е нагласен така, че изследваното лице да чуе 7 други мнения, преди да каже своето. Правят се 18 сеанса, от които 6 - неутрални, в които подставените лица дават реални, верни отговори, и 12 контролни сеанса, в които подставените лица по инструкция дават подвеждащи, грешни отговори. В резултат се обособяват два типа реакции от страна на изследваните лица. В единия случай те се поддават в повече от половината опити (сеанси) на мнението на мнозинството и дават мнение, сходно с общото мнение на групата, въпреки че впоследствие декларират, че са знаели, че другите не са прави, но са били несигурни в собствената си преценка. В другия случай попадат изследвани, които са се поддали в по-малко от половината опити и са били твърдо убедени в собствената си правота, държали са се неконформно. Допускането е, че [[конформизъм|конформизмът]] е плод, освен на несигурност, и на желанието индивидът да не бъде отхвърлен от групата или да не стане обект на присмех.
| |||