Ото Ранк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат |
кат |
||
Ред 29:
}}
{{Психоанализа}}
'''Ото Ранк''' ({{lang-de|Otto Rank}}) е [[Австрия|австрийски]] [[психоаналитик]], [[писател]], преподавател и [[терапевт]].
Роден във [[Виена]] като '''Ото Розенфелд''', той е бил един от близките колеги на [[Зигмунд Фройд]] за 20 години, плодотворен писател на [[Психоанализа|психоаналитични]] теми, редактор на два от най-важните психоаналитични журнала по това време, творчески теоретик и терапевт. През 1926, след като Фройд обвинява Ранк в
==Теория и творчество==▼
Опитът с пациентите води Ранк до теоретичните разработки, обединени в научния му труд, озаглавен '''"Травмата на раждането"'''. Идеята, че актът на раждането на индивида е прототип на по-късната тревожност, е предложена по-рано от Фройд и Ранк смята, че собствените му разсъждения представляват последващо конструктивно развитие на психоаналитичната теория. Противоречието, родено от тази книга, води до изключването на Ранк от вътрешния кръг и в крайна сметка до противопоставянето неговия подход на подхода на психоанализата. Той разработва силно иновационна версия на това, което самият той нарича '''"Психоанализа на его-скруктурата"'''.▼
▲== Теория и творчество ==
▲Опитът с пациентите води Ранк до теоретичните разработки, обединени в научния му труд, озаглавен '''
Ранк се отличава от повечето психоаналитични автори по степента, в която ползва [[История|исторически]] и [[Антропология|антропологични]] източници. Тази ориентация откроява трудовете му, тя е най-оригиналното в тях. В същото време тази характеристика има тенденцията да отчуждава съвременния читател, тъй като се представя ранна и демодирана антропология. Толерантният читател обаче ще открие цяло богатство от идеи, които лесно могат да се пренесат в контекста на модерната научна мисъл.
Зрялото мислене на Ранк се основава на отхвърлянето на целта за механистично обяснение на човешкото поведение или опит чрез [[парадигма]]та на причината и ефекта, което се споделя от Фройд и от повечето академични психолози. Той иска да разработи алтернативен научен подход, изграден върху човека като доброволен интерпретатор на значението и иинициатор на действието. В това отношение Ранк е предшественик на тенденции, които едва по-късно започват да се отнасят с подозрение към ортодоксалната психоанализа и академичната психология и става основата на такова огромно развитие, каквото представлява хуманистичната психология.
Line 52 ⟶ 50:
{{СОРТКАТ:Ранк, Ото}}
[[Категория:
[[Категория:Психоаналитици]]
{{психология-мъниче}}
| |||