Гюргевски революционен комитет: Разлика между версии

Всички гюргевски дейци били единодушни по въпроса, че през пролетта на [[1876]] година трябвало да се организира ново въстание. Затова вниманието на комитета се насочило към обсъждане на онези въпроси, от които зависела успешната подготовка на въстанието. Използвайки опита от лятото на 1875 година, Гюргевският комитет разделил територията на страната на четири окръга:

Ръководството на Първи Търновски революционен окрьг било поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници станали Христо Караминков и Георги Измирлиев. Във Втори Сливенски окръг главен апостол бил Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Стоил войвода. Трети Врачански окръг се ръководел от Стоян Заимов, Никола Обретенов и Никола Славков, а Четвърти Пловдивски от Панайот Волов с помощник Георги Бенковски.

Според плановете на Гюргевския комитет на територията на страната трябвало да се изградят 24 опорни точки, в които при опасност да намерят прикритие жените, децата и възрастното население. Въстанически отряди щели да поемат охраната на старопланинските проходи. Предвиждало се разрушаване на железопътната линия [[Одрин]] - [[Белово]] и подпалване на Одрин, [[Пловдив]], [[Пазарджик]], [[София]] и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции била да се предизвика паника сред мюсюлманското население и да се парализира дейността на местните турски власти. За вдъхване на кураж у българите пък трябвало да се пусне слух, че [[Сърбия]] и [[Русия]] само чакат обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Специално внимание се отделяло на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската и сръбската армия били отправени призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвен бил и текстът на въстаническата клетва. Гюргевският комитет предвиждал дори след обявяване на въстанието да се създаде свободна територия, управлявана от временно правителство. Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчели необходимостта от повече гъвкавост и предложили три дати: 18 април, 1 или 11 май. В хода на подготовката всеки окръг трябвало да прецени степента на готовност и да определи кога населението да се вдигне на въстание. Окончателната дата трябвало да се съгласува между апостолите на четирите окръга.

Планът на бъдещото въстание бил окончателно завършен около 25 декември 1875 година, след което комитетът се саморазпуснал, а определените апостоли се прехвърлили през Дунав и започнали усилена работа по подготовка на въстанието.