Заслепението: Разлика между версии

Едва през [[1963]] г. се извършва повторното откритие за немскоезиковата читателска публика на тази книга, възхвалявана дълги години от световната литературна критика като една от най-значителните белетристични творби на нашето време. Така проф. Дж. Айзък от Лондонския университет пише още през [[1950]] г.: ''"Това е книга с гигантски ръст, увличаща в своята многостранна интензивност читателя още при първия досег с нея, подобно на ''[[Братя Карамазови]]'' или ''Улис'' на [[Джеймс Джойс]]; но нейното богатство може да бъде вкусено докрай едва по-късно, в часовете на спокойно съзерцание."'' Подобно на Джойсовата мамонтова творба, с която критиката постоянно сравнява романа на Канети, ''"Заслепението"'' представлява в основата си могъща [[метафора]] - метафора за стълкновението на духа с действителността, за блясъка и нищетата на човека в съвременния свят. Оттук именно романът черпи своето вътрешно напрежение и дълбочина, като на предизвикателството на действителността към въображението той отвръща с предизвикателствата на фантазията към реалния свят. Пак критиката отбелязва, че ''"''нещата'', за които се разказва в този роман, сблъскването на образите, събитията и ситуациите, които Канети описва - всичко това не се случва никъде по този начин в живота и все пак представлява късче човешка действителност, едновременно измислена и вярна - т.е. поезия."''

 

[[Картинка:Jamesjoyce1926.jpg|thumb|220px|Джеймс Джойс, 1926 г.]]