Уикипедия

Стикс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Стикс|Стикс (пояснение)}}
[[Картинка:Doré - Styx.jpg|мини|300п]]
'''Стикс''' ({{lang-el|Στύξ}}) в дрвногръцката митология е една от петте реки, които протичат през царството на Хадес. Тя е реката на [[омраза]]та в [[древногръцката митология]], която разделя [[земя]]та от подземното царство. Тя обикаля [[Хадес]] 9 пъти. Другите реки са [[Лета]], [[Ахерон]], [[Кокит]] и [[ПерифлегетонПирифлегетон]].
 
<!--Styx and [[Phlegethon]], [[Acheron]] and [[Cocytus]] converge on the center of the Hades on a great marsh. Other important rivers of Hades are [[Lethe]] and [[Eridanos]]. В будисткият вариант тази река е позната като '''Sanzu'''.
 
Styx is guarded by [[Phlegyas]], who passes the souls from one side to another of the river. In other versions, Phlegyas guards Phlegethon, another of the main rivers of Hades.
 
The gods respected the Styx and swore binding oaths by it. [[Zeus]] swore to give [[Alcmene]] whatever she wanted and was then obliged to follow through, resulting in her death. [[Helios]] similarly promised [[Phaëton]] whatever he desired, also resulting in his death. Gods that did not follow through on such an oath had to drink from the river, causing them to lose their voices for nine years.
 
According to some versions, Styx had miraculous powers and could make someone immortal. [[Achilles]] may have been dipped in it in his childhood, acquiring invulnerability, with exception of his heel, which was held by his mother in order to submerge him.
 
Styx was primarily a feature in the afterworld of Greek mythology, but has been described as a feature present in the [[hell]] of [[Christianity]] as well, notably in ''[[The Divine Comedy]]''. The ferryman [[Charon (mythology)|Charon]] is in modern times commonly believed to have transported the souls of the newly dead across this river into the underworld, though in the original Greek and Roman sources, as well as in Dante, it was the river Acheron that Charon plied. Dante put Phlegyas over the Styx and made it the fifth circle of Hell, where the wrathful and sullen are punished by being perpetually drowned in the muddy waters.-->
'''Стикс''' е също така име и на [[океанида]]та, която представлява тази река. Тя е дъщеря на [[титани]]те [[Океан]] и [[Тетия]]. Според други версии е дъщеря на [[Никта]] и [[Ереб]]. Понякога е отъждествявана с други хтонични божества като [[Деметра]]-Ериния(гневната земя) или с Евменидите, които били пазителки на клетвата, а също така и с Никта, тъмнината на нощта. От [[Палант]], тя е майка на [[Зелус]], [[Нике]], [[Кратос]] и [[Биа]], а понякога и на [[Еос]](зора). По време на [[титаномахия]]та Стикс, заедно със своите дъщери заела страната на Олимпийските богове, за което била богато надарена. Когато давали клетва, боговете се вричали във водите на реката. Стикс живеела в много висока пещера, чийто таван бил поддържан от сребърни колони и се намирала на входа на подземното царство. Съществува мит, според който [[Персефона]] е дъщеря на [[Зевс]] и Стикс (Аполодор I 3, 1). С мита за Стикс за помощта която тя оказва на [[Зевс]] и другите Олимпийци, се прави опит да се обединят новите богове с доолимпийските божества.
 
{{Реките в Хадес}}
{{гръцка митология-мъниче}}
 
[[Категория:Древногръцки богове]]
[[Категория:Митични места]]
[[Категория:Нимфи]]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Стикс“.