Търновска патриаршия: Разлика между версии

== Създаване и диоцез на Търновската патриаршия ==

Търновската патриаршия е призната на [[Църковен събор в Лампаск|църковен събор в Лампсак]] през [[1235]] година от никейския патриарх [[Герман II]] и останалите източни [[патриарх|патриарси]], когато за първи търновски патриарх е избран [[Йоаким I]]. Диоцезът и&#768; се променял в зависимост от териториалните изменения на [[България]] и развитието на политическата ситуация на Балканите. По времето на цар [[Иван Асен II]] тя има 14 [[епархия|епархии]] (без Търновски и Охридски диоцез) и 4 [[епископия|епископии]] (Белградска, Браничевска, Нишка и Велбъждка). След [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] западните епархии са присъединени към [[Сръбска архиепископия|Сръбската архиепископия]], която през [[1346]] година е въздигната в сан патриаршия. Към средата на [[14 век|ХІV век]] част от южните епархии, Варненската и Видинската епархия са присъединени към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. [[Молдова]] също се отделя през ХІV век и първоначално преминава под ведомството на руския Галички митрополит, а от 1401 - на Цариградската патриаршия. През 1359 година влашкият войвода Александър І Басараба отделя [[Влашко]] от диоцеза на Търновската патриаршия и го присъединява към Цариградската патриаршия.<ref>Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. ІІ, София 1932, с. 11, бел. 1</ref>

След падането на [[България]] под османска власт Търноската патриаршия е унищожена като диоцезът и е присъединен към Цариградската патриаршия.