Джизие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ko:지즈야 |
|||
Ред 11:
В [[Османска империя|Османската империя]] термините джизие и харадж били смесвани. И двата обозначавали поголовния данък, събиран от християни и евреи. Поголовният данък бил един от най доходоносните налози. С неговото налагане и събиране се занимавал специален отдел в Дефтерхането, наречен Счетоводна канцелария за джизието (Ciziye muhasebesi kalemi). Той бил събиран от държавни чиновници - джизиедари (хараджари) в полза на държавата и рядко - в полза на феодални владетели. През [[15 век|XV век]] с джизие били облагани и вдовици, т.е. по това време той бил по-скоро подворен данък.
От заплащането на джизие са освобождавани немюсюлманите, участващи в османската армия или охраняващи проходите ([[войнуци]], [[мартолоси(Е. Грозданова, Ст. Андреев - Българите през XVI век - Речник-Мартолоси — категория зависимо население със специални задължения и статут. Натоварени били от османската държава да следят за безопасното преминаване на планински и гористи местности, крайбрежни и други подобни райони. Задължени били да водят борба срещу хайдутите в поверения им район.)]], [[дервентджии]]), както и недъгави, немюсюлмански духовници, лица или групи, натоварени с по-особена служба в полза на централната власт, родители на деца, събирани за [[еничари]]. Намалено джизие са заплащали жители на гранични райони по време на война и [[рая]]та от земите, близки до бойния театър. Данъкът не е бил твърдо фиксиран и в еднакъв размер за различните области. Към последните десетилетия на XV век в българските земи той варирал най-често между 40 и 80 [[акче]]та от [[хане]]. В края на XV век едно хане в Североизточна България (вилаетите [[Силистра]], [[Провадия]], [[Мадара]]) плащало средно по 69-70 акчета, а една вдовица – по 22-23 акчета. За вилаета [[София]] тези стойности са над 76 акчета на хане и 18 акчета за вдовица, а за Шехиркьой ([[Пирот]]) и [[Знеполе]] – 74 и 20 акчета. В края на [[16 век|XVI век]] средният размер на данъка достигнал около 140 акчета.
До 1690-1691 година този данък е бил изискван от всички немюсюлмански домакинства ([[хане]]та), а след това от всички пълнолетни мъже-немюсюлмани според имущественото им състояние.
| |||