Имплозионната схема може да използва всеки от типовете атомно гориво и е икономична, но разработката ѝ е труден и сложен процес. Освен това при имплозията времето, през което горивото е компресирано, е много кратко и има нужда от специално допълнително устройство - неутронен инициатор за стартиране на верижната реакция в точния момент.
z
=== Съвременни конструкции ===
Съвременните конструкции са дълбоко засекретени, но съществуват косвени данни и свободни източници, от които може да се предполага, че са имплозионни сглобки със следните особености:
1. Използваното атомно гориво е оръжеен плутоний (над 96% <sup>239</sup>Pu), силно обогатен уран или смес от двата материала, като плутоният е в центъра, а уранът по периферията.
2. Зарядът е оформен като куха сфера, поставена в отражател от берилий.
3. Количеството на заряда е от 2 до 4 кг (ако е плутоний).
4. Ударната вълна на 60 или 92 експлозивни лещи се предава най-напред върху куха тънка сфера от тежък метал (наричана летяща плоча), която започва да лети към вътрешната сфера съдържаща заряда и отражателя и се ускорява от вторични ударни вълни до скорост 6-8 км/сек. Този тип сглобяване позволява да се намали теглото на всички компоненти и да се конструират бомби с общо тегло 100-200 кг. (От 1980 г. се произвеждат и преносими бомби с таймер с тегло 18кг. Представляват цилиндър, който се носи в раница на гръб. Предназначението им е взривяване на ключови транспортни и комуникационни възли.)
5. Преди взривяването в някое от празните пространства се инжектира смес от [[деутерий]]<sup>2</sup><sub>1</sub>Н и [[тритий]]-изотопи на водорода. Тази смес започва [[термоядрена реакция]] при най-ниската възможна температура (около 10 мил. градуса) с отделяне на много бързи неутрони, които разцепват атомното гориво с отделяне на средно 5-6 неутрона на едно разцепване. Така изгарянето на атомното гориво се удвоява (примерно от 20% на 40%), като само до 1% от енергията се получава от термоядреното изгаряне деутерий+тритий. Основният принос за повишаването на ефективността се дължи на увеличения поток неутрони в последните фази на взрива.
