Несъзнавано: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 2:
== Исторически преглед ==
Идеята за несъзнателното води началото си от Античността<ref>Неговата по-модерна история е описана от
[[Парацелз]] предоставя първото научно споменаване на несъзнателното в своето работа ''Von den Krankeiten'' (1567) и неговата клинична методология създава цяла система, която е смятана като началото на модерната научна психология.<ref>Harms, Ernest., ''Origins of Modern Psychiatry'', Thomas 1967 ASIN: B000NR852U, p. 20 </ref> [[Уилям Шекспир|Шекспир]] изследва ролята на несъзнателното<ref>The Design Within: Psychoanalytic Approaches to Shakespeare: Edited by M. D. Faber. New York: Science House. 1970 Антология на 33 произведения върху Шекспировите пиеси от психоаналитици и литературни критици, чиято работа е повлияна от психоанализата.</ref> в много от своите пиеси, без да го нарича по този начин.<ref>Meyer-Dinkgräfe, Daniel "Hamlet's Procrastination: A Parallel to the Bhagavad-Gita, in Hamlet East West, edited by. Marta Gibinska and Jerzy Limon. Gdansk: Theatrum Gedanese Foundation, 1998e, pp. 187-195</ref><ref>Meyer-Dinkgräfe, Daniel 'Consciousness and the Actor: A Reassessment of Western and Indian Approaches to the Actor's Emotional Involvement from the Perspective of Vedic Psychology.' Frankfurt am Main: Peter Lang, 1996a. (Series 30: Theatre, Film and Television, Vol. 67) </ref><ref>Yarrow, Ralph 'Identity and Consciousness East and West: the case of Russell Hoban'. Journal of Literature & Aesthetics, Vol. 5, No. 2 (July-Dec. 1997), pp. 19-26</ref> Западните философи като [[Барух Спиноза|Спиноза]]<ref>Ерих Фром, Отвъд Веригите на илюзиите, изд. Захари Стоянов, 2002, стр. 127: "Спиноза беше първият мислител разработващ понятие за безсъзнателното. Той предполагаше, че хората "осъзнават своето желание, но не познават причините, детерминиращи това желание"."</ref>, [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]], [[Артур Шопенхауер|Шопенхауер]] и [[Фридрих Ницше|Ницше]]<ref>Ерих Фром, Отвъд Веригите на илюзиите, изд. Захари Стоянов, 2002, стр. 128: Понятието за безсъзнателното го откриваме отново в един различен контекст в известното изказване на Ницше: "Паметта ми казва, че съм извършил това. Гордостта ми казва, че не съм го направил, паметта ми се предава."</ref> развиват западна гледна точка за ума, която загатва за тази на [[Зигмунд Фройд]]. Шопенхауер също е повлиян от четенето на Ведите. Фройд, разчитайки на своите еврейски корени развива<ref>Drob, S. Freud and the Chasidim: Redeeming The Jewish Soul of Psychoanalysis. Jewish Review 3:1, 1989</ref><ref>Drob, Sanford L. (1998-2006). "This is Gold": Freud, Psychotherapy and the Lurianic Kabbalah (HTML). Retrieved on 4 April 2007</ref><ref>Drob, Sanford L. (1999). Jung and the Kabbalah (HTML). History of Psychology. May, 1999 Vol 2(2) 102-118. Retrieved on 4 April 2007</ref>междуличностно изследване на несъзнателната психика в очевидно нов терапевтичен метод и асоциираната с него наука, позната като [[психоанализа]].
Ред 30:
=== Лингвистичното несъзнателно на Лакан ===
{{основна|Жак Лакан}}
Психоаналитичната теория на Жак Лакан поддържа, че несъзнателното е структурирано като език.
=== Полемика ===▼
Несъзнателното, Лакан казва, не е по-примитивна или архетипна част от психиката отделена от къзнанието, лингивистичното его, а по-скоро образува всяка частича като комплекс и лингивистично сложност като самото съзнание.
Ако несъзнателното е структурирано като език, Лакан казва, тогава собствената ни личност отхвърля всяка точна на връзка с това, което е "складирано" следвайки [[Психологическа травма|травма]] или "[[криза на идентичността]]". По този начин тезата на Лакан за структурно динамичното несъзнателно е също и предизвикателство към [[его психология]]та на [[Ана Фройд]] и нейните американски последователи.
▲=== Полемика ===
Има много спорове относно концепцията за несъзнаваното отнасящи се до нейната научна или рационална валидност и дали несъзнаваната психика съществува изобщо. Сред философите, [[Карл Попър]] е един от най-известните съвременни опоненти на [[Зигмунд Фройд|Фройд]]. Попър смята, че теорията на Фройд за несъзнателното не е [[Фалсифицируемост|фалсифицируема]] и по този начин е ненаучна. Той се обръща не толкова към идеята, че нещата се случват в нашата психика несъзнавано, а по-скоро към изследванията на психиката, които не са фалсифицируеми. Ако някой свърже всеки въображаем експериментален резултат от теорията на Фройд за несъзнателната психика, тогава никой експеримент не може да опровергае теорията.
В социалните науки Джон Уотсън се смята за първия американски бихевиорист, критикуващ идеята за "несъзнаваната психика" по подобен начин, който смята, че учения трябва да се фокусира върху наблюдаемото поведение по-скоро, отколкото върху интроспекцията.
За разлика от Попър, епистемолога Адолф Грунбаум смята, че психоанализата може да бъде фалсифицируема, но нейното доказателство има сериозен епистомологичен проблем.<ref>За повече информация относно Карл Попър, фалсифицируемостта на психоанализата вижте обсъждането на Вяра Николова в нейната книга "Матрицата на несъзнаваното", ИК "Проф. Петко Венедиков", 2006, стр. 11-26.</ref>. Дейвид Холмс<ref>List of his publications at [http://www.geocities.com/psydic/DH_WEB/publicat.html] retrieved April 18, 2007</ref> изпитва 60 години изследването на Фройд за "изтласкването" и заключава, че няма положително доказателство за тази концепция. Поради липсата на доказателства за много хипотези на Фройд, някои научни изследователи предполагат съществуването на несъзнавани механизми, които са много по-различни от фройдовите. Те говорят за "когнитивно несъзнателно", Джон Килстрьом,<ref>Kihlstrom, J.F. (2002). The unconscious. In V.S. Ramachandran (Ed.), Encyclopedia of the Human Brain, Vol. 4 (pp. 635-646). San Diego, Ca.: Academic.</ref><ref>Kihlstrom, J.F., Beer, J.S., & Klein, S.B. (2002). Self and identity as memory. In M.R. Leary & J. Tangney (Eds.), Handbook of self and identity (pp. 68-90). New York: Guilford Press.</ref> като "адаптивно несъзнателно"an "adaptive unconscious" Тимъти Уилсън,<ref>Wilson T D Strangers to Ourselves Discovering the Adaptive Unconscious</ref> или за "мълчаливо несъзнателно" Лофтус и Клингер,<ref>Loftus, E. F., & Klinger, M. R. (1992).Is the Unconscious Smart or Dumb? American Psychologist, 47(6), 761-765</ref>, което извършва автоматични процеси, но липсват на комплексни механизми на потискане и символично завръщане на изтласканото.
[[Лудвиг]] [[Витгенщайн]] и [[Жак Бувересе]] мислят, че Фройдовото мислене показва систематично объркване между повод и причина: метода на интерпретация може да даде поводи за нови значения, но е безполезен, за да се намери каузалната връзка ( което изисква експериментално изследване). Витгенщайн дава следния пример (в неговия разговор с Руш Рийс): ако хвърлим обект на масата и даваме свободни асоциации и интерпретации за тези обекти, ние ще открием значението на всеки един обект и неговата място, но няма да открием причините.
Други критици на Фройдовото несъзнателно са [[Ханс Айзенк]], Жак ван Рилаер, Франк Киофи, Маршъл Еделсон, Едуард Ъруин.
== Несъзнателната психика в съвременната когнитивна психология ==
'''Изследване'''
Докато, исторически, традицията на психоаналитичното изследване първо се фокусира върху феномена на несъзнавана душевна активност (и все още термина "несъзнателно" или "подсъзнание", за много се явява дълбоко вкоренен, почти синоним с психоаналитична традиция), има и голямо количество убедителни изследвания и знания в съвременната [[когнитивна психология]], посветена на душевната активност, която не е опосредствана от съзнателно усещане.
Повечето от тези (когнитивни) изследвания на несъзнателните процеси са направени в главния поток, академичната традиция на парадигмата на информационният процесинг. Като опозиция на психоаналитичната традиция, движена от относително спекулативни (в смисъл на трудни за доказване по емпиричен път), теоретични концепции като [[Едипов комплекс|Едиповия комплекс]] или [[комплекс на Електра]], когнитивна традиция в изследването на несъзнаваните процеси е основана на относително малко теоретични допускания и е много емпирично ориентирана (тоест движена е от повече факти). Когнитивните изследвания разкриват, че автоматично и изцяло извън съзнателно усещане, индивидите регистрират и приемат повече информация, отколкото могат да преживеят чрез собствените си съзнателни мисли.
== Вижте също ==
* [[Карл Юнг]] и неговата концепция за [[Колективно несъзнателно|Колективното несъзнателно]]
* [[Жак Лакан]]
* [[Психоанализа]]
* [[Съзнание]]
* [[Трансперсонална психология]]
== Външни препратки ==
*[[Donald Olding Hebb|Hebbian]] [http://cogprints.org/1652/00/hebb.html Unconscious]
*[http://ist-socrates.berkeley.edu/~kihlstrm/rediscovery.htm The Rediscovery of the Unconscious]
*[http://cogprints.org/2130/00/dennett-chalmers.htm Unfelt Feelings]
*[http://psystatus.ru/ Unconscious structure]
*[http://cogprints.org/722/ Nonconscious Acquisition of Information (a reprint from American Psychologist, 1992)]
*[http://epages.wordpress.com/2008/06/10/the-unconsciousrethinking-the-unthinkable/ The Unconscious: Rethinking the Unthinkable]
*[http://www.subconscious-secrets.com/superconscious-mind.php How Is The Unconscious Mind Related To Human Mind]
*[http://www.geocities.com/sha12dow/publication.html Publications about the Unconscious by E. Geraskov]
== Източници ==
<references />
{{Превод от|en|Unconscious mind|277127235}}
[[Категория: Психоанализа]]
[[ar:عقل باطن]]
[[ca:Inconscient]]
[[cs:Nevědomí]]
[[da:Underbevidsthed]]
[[de:Das Unbewusste]]
[[en:Unconscious mind]]
[[et:Alateadvus]]
[[es:Inconsciente]]
[[eo:Nekonscio]]
[[fr:Inconscient]]
[[is:Dulvitund]]
[[it:Inconscio]]
[[he:תת-מודע]]
[[lt:Pasąmonė]]
[[nl:Onderbewustzijn]]
[[ja:無意識]]
[[pt:Inconsciente]]
[[ru:Бессознательное]]
[[scn:Ncuscenza]]
[[sk:Nevedomie]]
[[fi:Tiedostamaton]]
[[sv:Undermedvetna]]
[[vi:Vô thức]]
[[zh:潛意識]]
|