Епикурейство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Александър (беседа | приноси) м премести „Епикурейци“ като „Епикурейство“ |
Александър (беседа | приноси) по EN |
||
Ред 1:
'''Епикурейството''' е [[Философия|философска школа]], основана около 307 г. пр.н.е. върху ученията на [[Епикур]] (4-3 век). Епикур е [[Атомизъм|атомист]] и [[Материализъм|материалист]], който е повлиян от [[Демокрит]] и който атакува [[суеверност]]та и [[Теизъм|идеята за божествена намеса]]. Следвайки Аристип (за когото се знае твърде малко), Епикур вярвал, че най-голямото благо се състои в търсенето на умерени удоволствия, с цел постигнето на състояние на спокойствие и освобождаване от страха ([[атараксия]]), както и на отсъствие на телесна болка (апония) чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания. Съчетанието на тези две състояния би трябвало да доведе до най-висшата форма на [[щастие]]то. Въпреки че епикурейството е близко до [[хедонизъм|хедонизма]], доколкото за него [[удоволствие]]то е единственото иманентно благо, идеята за липсата на болка като най-голямото удоволствие и защитата на опростения живот го различават от общоприетата представа за хедонизма.
Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез познание, [[приятелство]] и водене на [[добродетел]]ен и [[Умереност|умерен живот]]. Граничейски с [[Аскетизъм|аскетизма]], той възхвалява насладата от простите удоволствия, което определя като въздържане от телесните желания като [[секс]] и [[лакомство]]. Твърди, че когато човек се храни, той не бива да прекалява, тъй като по-късно би могъл да осъзнае, че вече не може да си позволи предишните деликатеси, и следователно би останал недоволен. Също така сексът би могъл да доведе до по-силен похот и недоволство от половия партньор.
[[Категория:Философи]]▼
Епикурейството първоначално оспорва [[Платонизъм|платонизма]], въпреки че по-късно се превръща в основен опонент на [[Стоицизъм|стоицизма]]. Епикур и последователите му отбягвали [[политика]]та. След смъртта му, неговата школа е оглавена от Хермарх. По-късно, през късната елинистична епоха и през римската епоха, много епикурейски общности процъфтяват (напр. в [[Антиохия]], [[Александрия]], [[Родос]] и [[Ерколано]]). Поетът [[Тит Лукреций Кар|Лукреций]] е един от най-бележитите римски застъпници на епикурейството. Когато Римската империя загива, учението също е почти замряло. То е възродено едва през 17 век от атомиста [[Пиер Гасенди]], който го приспособява към [[християнство]]то.
Част от писанията на Епикур оцеляват. Някои учени смятат епоса „За природата на нещата“ на Лукреций за творба, цялостно излагаща основните принципи и доводи на епикурейците. Много папирусни свитъци, открити край древния град [[Херкуланеум]], съдържат епикурейски текстове. Поне за част от тях се счита, че са принадлежали на епикурееца [[Филодем]].
{{Link FA|pl}}
| |||