Никола Димков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
| описание = български общественик
| наставка =
| роден-дата = [[6 декември]] [[1859]]
| роден-място = [[Горно Броди]], днес [[Гърция]]
| починал-дата = [[30 март]] [[1937]]
Ред 13:
 
==Биография==
Димков е роден в 1859 година в голямото българско село в Серско [[Горно Броди]], тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция) като вторитрето синдете в семейството на видния горнобродчанин [[Димко Халембаков]]. ЗавършкаУчи инжерствов началното училище в Парижродното си село и ощев катоПловдивската студентгимназия, имакоято редицазавършва патентис отличие. РаботиВ в1880 българскотогодина министерствое изпратен от директора на съобщенията,Пловдивската следгимназия коетода сеучи установяваинжерство във Висшия технически институт в [[ЦариградШалон сюр Марн]], иблизо откривадо фабрикаПариж. заОще производствокато настудент подковиима редица патенти, някои от които внедрени. УчастваВ активно1883 вгодина животазавършва наинститута българскатаза колониятри вгодини, градавместно стандартните пет.
 
Установява се в Свободна България и работи в българското министерство на пътищата и съобщенията. Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена - Цариград между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции. Установява в [[Цариград]] и придобива известност с проект за автоматично скачване на параходна композиция. Става мирски съветник на екзарх [[Йосиф I]] и участва активно в живота на българската колония в града. С финансовата помощ на състудента си от Париж [[Стоян Данев]] открива фабрика за производство на подкови. Жени се за скопянката Екатерина Трайкова.
 
В разгара на [[Първа световна война|Първата световна война]] Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна постоянна организация, която да се занимава със световната безопасност и научното и културно сътрудничество между нациите. Проектът е отпечан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на американския президент [[Томас Уилсън]], който по-късно излиза със своите известни [[Четиринадесет точки]].