Взрив: Разлика между версии

'''Взривът''' е мигновенно отделяне на голямо количество [[енергия]] в малък обем. По произхода на отделената енергия взривовете се делят на химически, атомни, ядрени, електрически (например [[гръмотевица]]) и др. Химическият взрив във [[въздух]]а се отличава от [[горенеОгън|горенето]]то по това, че процесът на отделяне на енергията протича много бързо, поради което е съпроводен с образуването на силна [[ударна вълна]]. Взривното горене на [[взривно вещество|взривното вещество]] трябва да има детонационен характер в смисъл, че въвличането на нови порции [[взривно вещество]] в химическата реакция се случва на фронта на ударната вълна (а не чрез [[топлопроводимост]] и [[дифузия]], както е при бавното [[Огън|горене]]). От това условие по необходимост следва, че при химически взрив, съпровождан от екзотермична окислителна реакция (горене), изгарящото вещество и [[окислител]]ят трябва да бъдат смесени, иначе скоростта на реакцията ще бъде ограничена от скоростта на доставяне на окислителя, а този процес като правило има дифузен характер. Например [[природен газ|природният газ]] гори бавно в горелките на кухненските печки, защото [[кислород]]ът попада бавно в областта на [[горене]] по пътя на [[дифузия]]та. Обаче, ако [[газ]]ът се смеси с [[въздух]], той се взривява и от малка [[искра]]. [[Черен барут|Черният барут]] се състои от механическа смес от [[изгарящо вещество]] ( [[дървени въглища]] и [[сяра]]) и [[окислител]] ([[селитра]]). Високоефективните взривни вещества често съдържат [[кислород]] в състава на собствените си [[молекула|молекули]]. При получаване на достатъчно [[енергия]] (активираща енергия) от такава [[молекула]], тя самопроизволно се разлага на продуктитегориво наи [[горенеокислител]], икоито [[окислител]]яизгарят. Подобни свойства притежават [[молекула|молекули]]те на [[тринитроглицерин]]а (глицеролов тринитрат от който се приготвя [[динамит]]), [[тринитротолуол]]а ([[тротил]]) и др. Най-мощните познати взривове са взривовете на [[свръхнова|свръхновите]].