Адам Михник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
След като излиза от затвора, Михник работи две години като оксиженист в завод Роза Люксембург, а по-късно е назначен на работа като личен секретар на Antoni Słonimski с препоръката на Jacek Kuroń. През 1976-77 живее в Париж. След като се връща в Полша, той се включва в прохождащия [[Комитет за защита на работниците]], една от най-големите опозиционни организации през 70-те. Превръща се в един от най-дейните активисти на организацията и в поддръжник на Обществото за образователни курсове (Towarzystwo Kursów Naukowych).
 
В периода 1977-89 г. е редактор или член на редколегията на нелегални вестници като „Biuletyn Informacyjny”, „Zapis”, „Krytyka”. Освен това участва в управлението на един от най-големите нелегални издатели, NOWa. През 1980-89 г. е съветник на профсъюза „[[Солидарност]]“ в [[Мазовия]], както и на Леярския работнически комитет „Солидарност“. Когато е обявено военно положение през декември '81, той е отначало е интерниран, но след като отказва да напусне доброволно страната е арестуван и обвинен в подривна дейност.
 
До 1984 г. е в затвора без присъда, тъй като прокуратурата умишлено протаква процеса. Михник настоява случаят да бъде приключен или прекратен. Той иска статут на [[политически затворник]] и обявява [[гладна стачка]] в затвора. През 1984 г. е амнистиран и излиза от затвора. След това участва в опит за организиране на стачка в Гданската корабостроителница. В резултат на това, той отново е арестуван през 1985 г. и този път е осъден на три години затвор. Освободен е следващата година с амнистия.