'''Ранното възраждане''' според официалната българска историография започва от началото на 18 в. и продължава до началото на 19 в. Периодът се характеризира с бързото разпадане на [[Османска империя|османската]] [[стопанство|стопанска]] и [[война|военно]]-[[политика|политическа]] система и превръщането на Османската империя във второстепенна политическа [[сила]] в Европа; с разширяването на стоково-[[пари]]чнитепаричните отношения, с появата на нови обществени сили и преди всичко национална буржоазия. През този период се заражда и националната идея в българската история-националноосвободителната [[идеологияццидеология]]. В [[дух]]адуха на общобалканската солидарност [[българи]]те участват в [[свобода|освободителните]] движения на [[Балкански полуостров|Балканите]], правят се и първите опити за политическо и военно уреждане на [[български]]яБългарски въпрос|българския въпрос]].
