Западни български говори: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Западните говори''' са [[говор]]ите на [[български език|българския език]], обхващащи земите на запад от [[ятова граница|ятовата граница]]. Основната изоглоса отделяща западните от източните говори е така наречената [[ятова граница]] - в западните говори вместо [[старобългарски език|старобългарския]] [[ят|ѣ]] във всички положения се изговаря само [[е]]. Освен ятовата граница, предимно от западната ѝ страна, минават и ред други изоглоси, обособяващи западните говори като диалектна цялост.
 
== Характерни фонетични особености ==
* ЛЛипса ина п с а н а р е д у к ц и яредукция. Гласните под ударение не се различават от гласните без ударение: дàрове, зелèно, баштà. В Белослатинско и Плевенско обаче има слаба редукция на a в слаботъмно a (ạ) и на o в слаботъмно o (ọ) или в у: дàрọве, зелèнọ, бạштà; дàруве, зелèну.
* ППреход р е х о д н а п а л а т а л н ина палатални т’, д’ в к’, г’: цвèк’е, гòск’е, ливàг’е, грòзг’е.
* П р е г л а с Преглас на меко л’ в й: йèйа (леля), йѝйак (лиляк), зèйе (зеле), кàйам (калям), кйуч (ключ), пйỳвам (плювам).
* М е к о Меко н’ в отглаголните съществителни: орàн’е, косèн’е, спан’è, мèсен’е, ỳчен’е.
* М е к о Меко к’ в наставката -к’а, получено от прогресивна асимилация: мàйк’а, девòйк’а, войск’à, зèлк’а, престѝлк’а, точѝлк’а, закачàлк’а.
* Т в ъ р дТвърд и съгласни пред глаголните окончания за 1 л. ед. число и 3 л. мн. ч. сег. време: вѝда, мòла, кòла, òда, тъ̀рпа или вѝдим, мòлим, кòлим, òдим, търпѝм — вѝдат, кòлат, мòлат, òдат, търпàт.
 
== Характерни морфологични особености ==
* О к о н ч а н и е Окончание -е за множествено число при многосричните съществителни от мъжки род: другàре, офчàре, мàйсторе, бѝволе, чорàпе.
* Л и п с aЛипсa на зависима падежна форма при личните имена и при родствените названия от мъжки род единствено число: вѝкни Пèтко, срещнàх чѝчо Пèтър, кàжи на Драгàн, при дèдо Ивàн.
* ГГлаголно л а г о л н о о к о н ч а н и еокончание -ме за 1 л. мн. ч. сег. време при всички спрежения независимо от формата за 1 л. ед. ч.: йадèме, занесèме, четèме, мòлиме, нòсиме, свѝриме, дàваме, купỳваме.
* Л и п с a Липсa на минали несвършени действителни причастия на -л.
 
== Други особености ==
Ред 39:
*** каменишки
*** краешки
* [[Преходни говори|п р е х о д н ипреходни]] — надлъж по българско-сръбската граница в Белоградчишко, Брезнишко и Трънско.
 
== Източиници ==