Разлика между версии на „Долно Уйно“

редакция без резюме
== География ==
 
Село Долно Уйно се намира в [[планина|планински]] район, в Кюстендилското [[Краище]], по поречието на река Драговищица.
 
Селото е разпръснат тип, образувано от махали :
 
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
 
Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като [[тимар]] към нахия Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]] с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576-77 г. е записано селище Долна Уйна към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
<!-- == Религии == -->
 
Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
<!-- == Обществени институции == -->
 
== КултурниИсторически, културни и природни забележителности ==
* [[Оброк]] "Свети Илия". Намира се на около 300 м. югоизточно от училището в местността "Свети Илия". На мястото има следи от крепостен зид.
 
Селото стана знаменито с култовата реплика на бившия председател на [[НС]] [[Огнян Герджиков]]: "Може би само в Долно Уйно още нямат претенции да се открие [[университет]]".
 
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
 
<!-- == Литература == -->
<!-- == Личности == -->
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Сборник за народни умотворения и народопис. книга ХХХІІ. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.404-409;
<!-- == Литература == -->
* Стойков, Руси - Селищни имена в западната половина на България през ХVІ век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
 
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
* Соколоски, Методиjа. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от ХVІ век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопиjе, 1983 г., с.761-762;
* Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.196;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.26-28;
== Други ==
 
<!-- === Кухня === -->
 
== Външни препратки ==
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил]