Ботевградски говор: Разлика между версии

* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''кракà'', ''гр̥бà'', ''носà'', ''човèка''; ''кòн’à'', ''пàк’а'', ''злѝа''.

* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèта'', ''смèа са'', ''òда''.

* Частица за бъдеще време ''шта'' за 1 лице и ''ште'' за останалите иицалица (''шта вѝда'', ''шта чèта''; ''ште вѝдиш'', ''ште четàт'', ''шта ти кàжа''), която може да се свързва и със съюза ''да'': ''шта да вѝда'', ''ште да вѝдат'', ''вàзе ште да e мàчно''.

* Лично местоимение за 3 лице ''той'', ''т’а'', ''то'', ''тѝа'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и тòй е като нѝх'', ''тѝа нѝх са питàле''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''.