Българска марксистка историография: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 17:
Българската марксическа историография нанася сериозен удар върху обективното и безпристрастно изследване на [[История на България|българската история]], осуетявайки и забавяйки [[наука|научни]]те дирения, разработки и представяния в историографията. <ref>{{cite book |last= Гюзелев |first= Васил |authorlink= Васил Гюзелев |title= Апология на средновековието |year= 2004 |publisher= Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1}}</ref>
 
== Парадокси ==
Българската марксическа историография в стремежа да докаже първенстващата роля на [[марксическа историография|марксическата историография]], и да обясни [[история|исторически]]те процеси и явления от позициите на марксизма-лененизма, обявява [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] за първото [[антифашист]]ко [[въстание]] в [[света]], пропускайки да забележи, че [[България]] по този начин се сдобива със съмнителната слава след [[Деветоюнски преврат|деветоюнския преврат]] (т.к. черноризците на Мусолини взимат напълно властта през [[юли]] [[1923]]) на първата фашистка държава в света. <ref>{{cite book |last= Димитров |first= Божидар |authorlink= Божидар Димитров |title= 12 мита в българската история и "Митът" за Батак |year= 2007 |publisher= Фондация КОМ, ISBN 954-91652-1-3, стр. 10}}</ref>
== Източници ==
<references />
Line 24 ⟶ 27:
* [[Българска историография]]
* [[Марксическа историография]]
* [[Цензура]]
 
[[Категория:Комунизъм]]